Oct 8, 2021, 9:21 PM  

Един скучен разказ, който написах вчера 

  Prose » Narratives
296 3 27
4 мин за четене

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пепи 😆😅😎
  • anahataroot (Зигфрид В.) - 😅 😜 😆
  • Права си, ЕйКей. Но и многото акъл не помага, ако човек няма мярка, и не знае откъде да започне и кога да спре. Чувството за мярка, или усета кога да спреш прави един разказ добър. Има много хора, които пишат: стихове, проза. Някои рисуват, други музицират. Всеки иска да изрази себе си по някакъв начин, и да покаже на другите хора какво е направил. Не на всеки му се получава обаче, защото: “едно е да искаш, второ - да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.” Последното го е казал кой? 😉
    На гроба на Буковски пък пише: “Не опитвай!” Не опитвай, а го направи. Сега препрочитам “Кръстоносния поход на децата” от Вонегът. В предговора той казва: “хората не трябва да гледат назад.” С което съм съгласен.
  • Без интелект, нищо не може да се каже, колкото и да е искрено. Според мен. 😉
  • Селинджър много е обичал децата. Например в “Теди” разказва една странна история за едно странно момче. Историята не е с приятен край. Зарежи интелекта - искреността е важна, и да си целия в това, което разказваш. Благодаря ти! 😊
  • Понякога историята не е важна, а думите, с които разказвачът увлича. А ти, Петър1 "Селинджър", го умееш и то прекрасно. Понякога се питам, дали фактът, че те сравнявам с не чак толкова отдавна отишлия си твой любимец, не би те обидил, за което се извинявам! Ти си със свой неподражаем стил и това те прави твърде "различен" и ценен от мен, а убедена съм и от мнозина тук.
    Този "скучен разказ" е накарал доста читатели да се спрат, да прочетат, а някои и да пожелаят да коментират... Защо ли!?
    Благодаря за удоволствието да чета тази "скучна и незначителна историята", в която думите са се подредили в увличащия изказ на човек с очевиден интелект.
  • Аз (все още) се уча от най-добрите: Радичков, Е.Станев, С.Минков, З.Странджев, Селинджър, Маркес. Може би се усеща влиянието им в моите истории, и това е нормално: ако ловиш риба - ще миришеш на риба, не на парфюм.

    Благодаря! 😊
  • То и най-смешният виц да се разкаже тъпо и няма да е смешен, така че е важно как се разказва.
    На мен ми хареса как е разказано, пък всеки харесва различни тематики. Всеки луд с номера си
  • Благодаря, Роб. Напоследък ги пиша “флаш” разказите, под 1000 думи са повечето. Не го правя защото броя думите, просто историите така се разказват. Имам и няколко по-дълги, там поразгръщам историята по-надълго и нашироко. 😊👍
  • На мен пък ми хареса
  • Благодаря, Таня! 😊
  • Благодаря, Зигфрид! Благодаря! Това е просто една скучна история. 😊
  • Абе, да ти кажа не е нужно нещо винаги да е най-голямата тръпка с побой, първоначално неизвестен извършител на убийство, разбито сърце на майстор готвач, който после е сложил прекалено много сол в ястието и човекът от трета маса е получил инфаркт за да е интересно. А, неизвестният извършител на убийството се оказва мацката, която заряза готвача, а той преби един пич на улицата, защото беше бесен на бившата си вече жена и на случая с инфаркта. Убитият — един политик… 😅😅 това, което казвам, е че ми беше интересно и поопознах аспекти от вътрешния свят на твоя герой, което даже повече ме привлича от горепосочения в коментара ми екшън около ресторант “Разказвача” на пета улица в третия квартал (не го знаете къде е) 😜😆😅 поздрав, Петре 1ви. 😎
  • Поздрави!
  • Има много писано за това как се разказва история. И все пак, точна рецепта все още няма. Виж, за структурата на разказа съм по-съгласен да вярвам, че има някакви общи схеми. Но пък спомни си за Тарантино, Роси, как ги разбъркваше отделните фрагменти от разказа в “Криминале”. Така че, някои следват класическата схема: увод, в който вкарват характерите и предисторията, конфликт, климакс и край. А други експериментират. Въпрос на четене и на предпочитания, общо взето.
    👍
  • Ема Коутс, аниматор от Pixar, е дефинирала 22 правила на разказването на истории. Едно от тях е : "Какъв е смисълът от тази история и защо е важна за вас? Кое е вашето послание към аудиторията? " Умение си е едно ежедневие ( един четвъртък) да превърнеш в смислена история с подтекст! На мен ми хареса!
  • Символите често присъстват в прозата. Понякога имената на героите в една история съдържат кодирани послания. Сега се сещам за Брутал от “Зеления път” на Стивън Кинг. Брутал, който е справедлив и корав мъж, но - с меко сърце. Името му е в контраст със същността му, и това е още един малък писателски трик. Аз също имам такива герои: обвиняемия ветеринар д-р Пол Кайнд, прокурора м-р Х. Итлър и защитничката на правата на животните Ема Браун в разказа ми “Съседът”. Паяжините също са символ: на навиците, които е трудно да бъдат променени.
    И последно: не мисля, че една история не бива да бъде обяснявана (извинявам се за двойното отрицание 😊). Понякога този, които е написал историята просто иска да сподели с четящите какво е почувствал или мислил, докато е писал. Споделянето е нещо естествено: ние, хората сме такива.

    Благодаря ви от сърце!
  • Щом стигнах до края, значи не е скучен, или може би съм чакала нещо да се случи, повъртях се из паяжините на непознато кръстовище, за да разбера всъщност, че самата аз се припознах в този разказ! Хареса ми!
  • Хей, живот, здравей, здравей...В паяжината все нещо се случва! Интересен "скучен" разказ!
  • Прочетох този тъй "скучен" разказ с удоволствие, може би защото отговаря на някакво моментно мое състояние, или път теб изключително много те бива в разказването на обикновени житейски случки.
  • Охххх, успокоих се! Сетих се за цитат от един филм: готина мацка с извивки - "че с тая има ли нещо, за което можеш да говориш? - такива жени не са за разговори!"
  • Въпреки че заглавията ти винаги отговарят на съдържанието го прочетох и ми стана малко скучно -значи донякъде целта е постигната. Точно като паяжина те оплита. Не съм се сетила да си превеждам имена на улици или фамилии на хора, сега се замислих, за Джон Лястовицата
  • Прави сте, за всичко. Само Пепи не е права, затова че е скучна. 😊
    Докато някои търсят одобрение, други просто го правят. А оставиш ли се да те омотаят паяжините, трудно се измъкваш от гората. И от клишетата.
    👍
  • Историята е семпла,но изказът е по-важен. А ако някой може да каже въобще нещо, което да може да го стимулира за каквото и да е в Англия,си е за Нобел,а по-вероятно за психиатрично заведение
  • Понякога човек си мисли разни неща. Понякога пише за тях. Друг път не. Както дойде. А живота си тече...
  • И аз го прочетох и се чудех как да коментирам, но мога да кажа, че понякога ми се четат такива разкази, в които подробностите са по-интересни от самия разказ🙂.
  • Нямам какво да кажа. Явно съм по-скучна и от разказа ти...
Random works
: ??:??