Jun 11, 2021, 10:59 AM

На Терасата 

  Prose » Narratives
117 4 8
7 мин за четене

© R All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, че прочетохте и коментирахте!
  • Много увлекателно разказваш!
  • Хареса ми това, че разказът се води от първо лице, единствено число. Хареса ми и темата: отчуждението в големия град. Хареса ми и малкият остров на спасението в този голям град: съзерцаването на залеза, непознатият младеж, който се опитва да установи контакт с възрастната жена. Хареса ми и финалният пасаж: оптимистичен.
    😊👍
  • Когато разговаряме с въображаем обект, всъщност разговаряме със себе си. Харесах! Поздравления
  • Още един много хубав разказ, прочетох с удоволствие.
  • Колко малко му трябва на възрастният човек, за да се усмихне! Само малко внимание! Хареса ми!
  • Поздравления и от мен,... докоснал си се до тънката струна '' пенсионери '',.. колко малко им трябва отново да са щастливи
  • Много човешка топлина намирам тук, robertratman.
    Мил и запомнящ се е образът на старицата от терасата.
    Колко малко му трябва на човек, за да вкуси зрънце щастие!
    Разказът ти поставя и много други въпроси.
    Поздравявам те!👍☺
Random works
: ??:??