Jul 4, 2020, 2:22 AM  

На Есме - с любов и омърсение - Джером Селинджър 

  Translations » Prose, from English
306 0 15
127 мин за четене

© Петър Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чисто и неподправено удоволствие ми достави „Търкалящи се камъни”... С удоволствие ще препрочета разказ на О. Хенри или, ако измъкнете нещо друго от ръкава
  • Има неща, които не можем да променим. Като любовта. Можем само да и се радваме, и да я пазим. Тя ще идва, и ще си отива, когато си поиска. И пак ще я има. Двата цитата в този разказ са много важни: този на Гьобелс, и другия - на Достоевски. Вторият обаче, е почти нечетлив, което е страшно. Това е казал Селинджър, отвъд историята и всичко останало.

    Малко ми стана тъжно, затова, че не открих страница, посветена на преводача Тодор Вълчев. На колегата му Кръстан Дянков е отделено много място, и време. Но така е в живота, а явно - и в изкуството: едни светят ярко, и всички ги забелязват, а от други остават само думите. Всъщност, думите остават, без значение кой ги е писал. А тъжното настроение е на път да изчезне: попаднах на разказите на О’Хенри, преведени на български от Тодор Вълчев.
  • Естествено – грешките са при конвертирането. Точно така се усеща, Петър – любовта е непредсказуема и многолика. А за мен безмислен е по-силно от безсмислен, говори за пълната липса на мисъл, само по себе си категорично и не подлежащо на дискусия, докато за смисълът може да се поспори – присъства или не.
  • В оригинала няма думи с грешно изписване, не съм срещал и в други разкази на Селинджър такива. Майсторлъкът е в това, че разказвайки една уж обикновена история той докосва общочовешки теми като любовта, войната, и последиците от двете. Ако има символика в този разказ, според мен тя е свързана със силата на любовта, която се случва на непредвидими места, напук на ужасното време (дъждът, мълниите), и безсмислието на войната, която унищожава способността на хората да са хора.
  • Аз реших, че отговорите ще разкрият кодирано значение. Но да знаете колко си подхожда да има и такова – като непокътнат, но не би, затова и прави грешки в изписването на думите, които пък от своя страна са верни... Както и да е. А относно омерзението и омърсението. Не е ли мерзка, долна, отвратителна една война, не е ли омерзение, без да поглеждаме в речника, като смислово съчетание на мръсотия и низост – по звук и замисъл? Иначе омърсението го разбирам – омърсяване на всичко най-прекрасно под слънцето с безмисленост и жестокост. Може би току-що и сама си отговорих.
  • Чудесни въпроси.
    Тодор Вълчев е професионален преводач с голям опит, от него мога само да се уча.
    По повод последното изречение: първо е мъж, понеже има повече смисъл (обръща се към жена), а после е човек, понеже става дума за способности (или дарби, таланти), които нямат връзка с пола.
    По втория въпрос: това са правописни грешки в оригинала, допуснати по време на конвертирането на текста в електронен формат.
    Така, че трябва да се четат като: always и faculties.
  • „Както и да е, където и да се намирам, не мисля, че съм от тия хора, които няма да си мръднат и пръста, за да не помогнат на една сватба да се случи.” В превода на Тодор Вълчев ми се наложи няколко пъти да превъртя това изречение, за да го разбера по смисъл, но тук ми се изясни от раз.
    Имам два въпроса от последното изречение, на които не можах да си отговоря: защо преводът на man, в първата част на изречението, е мъж, а не човек и, конкретно към оригинала, какво е значението на – първо: Z в aZways(има ли нещо общо с ефрейтор З (Z )) и второ: на единицата в f-a-c-u-1-t-i-e-s?
  • Безспорно е така.

    Като ти четох коментара, Краси, а може би и преди това, а може и само така да ми се е сторило, се сетих за “Исус от Монреал”, без видима причина. Имаше там една сцена, в която главният герой, на име Даниел (не зная истинското име на актьора, мисля, че режисьорът се казваше Пиер Лотар?), гледа Монреал, от върха на много висока сграда, разговаряйки с продуцент. Между всичко останало, което продуцентът му каза, беше и предложение Даниел да напише книга. На предложението, актьорът (Главният герой във филма е актьор), отговори с въпрос: “Защо да издавам книга?” Продуцентът отговори на въпроса: “За да кажете на хората какво мислите.”
    Това, което Даниел каза след отговора, беше простичко: “Аз нямам кой-знае колко за казване.”
  • "Какво казала едната стена на другата? - ще се срещнем на ъгъла"
    Поздравявам те за хубавия превод и за умението! Безспорно и доста труд си вложил.
  • Пак благодаря!

    Ето, минали са 70 години, откакто този разказ е публикуван за пръв път, и той още се чете.
    Сега, за разказа, накратко, с думите на самия Селинджър:

    “Никой тук няма намерение да прави мили очи. Нито пък да поучава, или наставлява.”

    А разказът говори сам за себе си, говори много и за автора му.
  • Струваше си да се прочете. Най-вече заради хубавия стих, да
  • И ето от къде е провокирано стихотворението за Есме, Чарлз и чая.
  • Благодаря ви!
    “Ню Йоркър” (едно от най-престижните списания за литература в САЩ) се съгласили да публикуват разказа, но имали изискване: да се съкрати със шест страници. Така че, първоначално разказът е бил 22 страници. Селинджър го е окастрил с 6 страници, за да бъде публикуван все пак. Сигурен съм, че първоначалният разказ е бил дори по-добър. Този разказ, заедно с “Идеален ден за лов на рибка-бананка” и “Смеещият се човек” са най-популярните разкази на Селинджър.
  • Много интересен и завладяващ разказ. А, както Катето е отбелязала, наистина е доста сериозен труд да се преведе. Преводът е много хубав - звучи гладко и се чете леко.
  • Впечатлена съм. Това си е труд и то сериозен. Поздрави!
Random works
: ??:??