ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ

Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи.

И, дрипава, тъгата се отдръпне
и спре по устните ми да трепери,
Тръгни подир следата – да ме търсиш
в три клечици – недогорели.

До днес със самотата не привикнах.
И всяка болчица преглътнах мълком.
Но утре – ако още те обичам,
ще бъде много хубаво – и дълго.

... И Бог за този грях ще ни отлъчи.
Ела да стопля дланите ти ледни.
Поспри до мен край пукащите съчки,
защото огънят ще е последен.