ТИХО НИЩО

По крайчеца на битието
вали дъждът и напоява.
С какъв кураж пониква цвете -
чупливо като връх на слава…

Вали си тихо. Тихо нищо.
Присядат капки из перчема.
Неверни мисли нищят, нищят
назад из някакво си време.

А времето - то все си свети.
Афиши като некролози.
И доброволци с куп съвети.
И цял Олимп с цветя и рози.

Небето гръмко изтрещява
над захаросаните пози.
И дъжд гаси вулкан-жарава
след най-горещите прогнози.

И, охладен, човек се връща
в подножието на живота.
С кибритче в бащината къща.
да палне светлинка в окото си…

Текст: Г. Воротинцева

Музика: М. Ортега – "Дъжд"

Прочит: М. Нарлиева