20.07.2021 г., 17:30  

Тихо нищо

4.8K 12 18
00:00
01:52

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени


ТИХО НИЩО

 

По крайчеца на битието
вали дъждът и напоява.
С какъв кураж пониква цвете -
чупливо като връх на слава…

Вали си тихо. Тихо нищо.
Присядат капки из перчема.
Неверни мисли нищят, нищят
назад из някакво си време.

А времето - то все си свети.
Афиши като некролози.
И доброволци с куп съвети.
И цял Олимп с цветя и рози.

Небето гръмко изтрещява
над захаросаните пози.
И дъжд гаси вулкан-жарава
след най-горещите прогнози.

И, охладен, човек се връща
в подножието на живота.
С кибритче в бащината къща.
да палне светлинка в окото си…

 

Текст: Г. Воротинцева

Музика: М. Ортега – "Дъжд"

Прочит: М. Нарлиева

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, момичета!
  • Тайнството на прочита ме развълнува, не само съдържанието, Майче!...Аплодисменти за теб!
  • Изпитах истинско възхищение - от страхотната поезия на Галена и от твоето прочувствено изпълнение, Синичка! Браво, Майче!
  • Мне воспринимать на слух поэзию намного важнее, чем пробегать взглядом, едва успевая зацепиться чувствами.Потрясающе звучит и нравится некая магическая древность болгарской фонетики.
  • Момичета...!

Избор на редактора

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

За мъжка рожба (разказ на Димитър Талев )

Nassko76

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба " текста чете: Кремена Николова; участв...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Лотъхел – автор Силвия Илиева (Plevel)

Мильо

Автор – Силвия Илиева (Plevel)