AdelaideKaltenberg
142 резултата
Мечтание за лице красиво
в нежен блян се превърна.
Годините летяха в парчета мигове
и душата копнееше простосмъртна.
Прогледнах и сетива приспани ...
  102 
Изгарям снимки с парфюм
носталгично напомнящ за края.
Пропива се в гнойния ум
катраненочерният звяр.
Изписани думи отчаяние ...
  148 
Стичат се по голото ти тяло
мастилени сълзи на смъртник...
Следите на оскърбление полагат
жертва с разпадаща се същност...
Потъваш в мрак отвъден, тихо ...
  117 
Стъклени вени
чрез готика бавно
очертават облака
в ледена утрин...
Кървясали червеи ...
  309 
Снежни стъпки потъват дълбоко под натиск
на стара тъга уморена...
Изсъхналият повей на вълчия зов нараняван
очаква луната с рев напоена...
По стръмните улеи на скалистите степи ...
  228 
Коравите
страници
бавно
разгръщам,
изпити са ...
  148 
Е.
Строгата рамка. Опитвам да побера в нея толкова много, но е тясно... Задушава. Боли. А дали не боли от празното място, което не мога да запълня...? Празнота и излишество. Повърхност и дълбочина. Колкото и голяма да е рамката, това място продължава да съществува. Празнотата му е болна. Празнотата му ...
  294 
Любовта е мистичната фигура в тъмна мантия, която оставя своя парфюм по всеки влюбен като бележит почерк. Но за да разбереш посланието ѝ, трябва да разгадаеш двата й оттенъка поотделно.
Червено.
Червеното е за страстния и горещ вопъл у всяка влюбена душа. Невидимата нишка, която свързва взаимно тези ...
  254 
В дъното на стаята лежеше стара дървена маса. Прахта върху отдавна лакираната ѝ плоскост беше единственият незаличен белег. Белегът, който недвусмислено гласеше - знанията винаги могат да бъдат придобити. Но чувствата на базата на самовглеждането - не. В един момент ще се огледаш наоколо и ще видиш ...
  234 
Изгниват
стоманени
пръски -
сълзите
за твоите думи, ...
  167 
Горя
и създавам
светове -
по-необятни
и от всеки ...
  193 
Крилете
на дракон
безславно
печатат,
разнасят ...
  211 
Сенки
препускат
с ято
надежди,
извайват ...
  155 
Продаден,
разграбен
към теб
се обръща
новият трон ...
  185 
Сребърни жребци
в небето
впрягам,
позлатени гриви
погалваха ...
  251 
Словата
израснаха
нежни
с мастило...
Помниш ли ...
  467 
Прашни вагони застиват,
перони затварят се глухо…
Животи-стъкла ли се свиват..?
Врати ли затръшват се мудно..?
Билетът сочи направо - ...
  346 
С повей на радост и усмивки снежни,
танцуват ярки весели мечти потайно…
Дървесно листенца пламват от съня копнежен
и разлистват бляновете във реалност...!
  221 
Сребристи куршуми на мрака
покланят се бавно във огън -
изстрелват се буйно и някак
сливат се в единно подобие…
Амбразурата силно шептяща ...
  255 
Рицарски брони ръждясват,
конете ровят в пръстта…
Вее се флагът – безгласно
копие потъва в калта…
  308 
В ледената крепост я приспива
княгинята на всички ветрове…
С прѝлепната мантия я завива
любовно потайното лице…
Нощта се спуска прегладняла ...
  289 
Когато падне нощта
и погаля косите на вярата,
плъзват се тръпки тъга -
вечност целувките нямаха...
  340 
Надежди потайно се крият,
мистерии хладно избягват…
Огън и лед щом се сливат
искрите ще паднат в безкрая…
Искрите дъждовни ще галят ...
  276 
Гръмотевиците известиха за приближаващата се армада от дъждовни капки. В следващия миг те вече се стичаха по стъклата на прозореца с олющена бяла боя. Касандра седеше до него и допираше с длан ледената преграда. Обожаваше студените яростни пръски да милват лицето й. Всеки път си мислеше, че ако на е ...
  321 
Когато заспя, аз сънувам за какво мечтая, когато съм будна.
Това е моят непрестанен сън.
Необичайната ѝ натура предизвикваше известен интерес у човека да узнае нещо повече за нея. Още не бе казала и дума, но нещо в нейното излъчване настройваше останалите край нея да се отдръпнат съвсем леко. Притеж ...
  318 
Разхождах се боса в нощта,
настъпвах нейните корени...
Обрасли те бяха с иглата,
милваща моите спомени...
Пробождаше бавно плътта им – ...
  200 
Арфните струни
забиват се
в мрака -
стрели
на ...
  217 
Изгравирах всичките ти стихове -
посланията на които не запомних...
Със елмаз, брилянти, нежни мигове,
обримчих скъпо пъстрия ти огън...
На всяка буква от сакралната ни книга ...
  253 
Светеща енграма се топи,
в милион искри се тя превръща.
Миг отнема сама да възцари
любовта; черна дупка ме поглъща.
Със странен мироглед се срещам, ...
  274 
Киното за мен е …
Киното за мен е креативност,
интуиция, новаторство и очарование.
Киното е романтика
Винаги, когато си помисля за киното като дума, първата ми асоциация е за един от най-романтичните филми от българския екран на двадесети век – „Крадецът на праскови“. Любителите на Емилиян-Станевата ...
  1249 
Разпада се пиано горящо…
За нотите нежност – отвеян
излиза пианистът със фрака –
клавиши от пръстите стенат…
Листове нотни политат; ...
  275 
> За мен театърът е другарство.
>
> Франсис Ф. К.
Театърът – едно старо другарство, изплетено от вечна любов. Любов, на която е заложено да бъде забавна, друг път трагична; да бъде пленяващ репертоар от велики чувства, личности с и без маски, показващи, че животът е ужасно прекрасен и прекрасно ужас ...
  678 
Излизайки навън в големия град, забелязвам най-разнообразни хора, които преследват своите цели. Независимо от произхода, вероизповеданието или възгледите си, всеки от нас има свои съкровени мечти. Ние, хората, обичаме да мечтаем – сякаш това видимо, единствено за нас, екранизиране на мечти в съзнани ...
  536 
Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,
ала пълно с правописни грешки.
Йордан Радичков
Човекът
Много въпроси биха могли да завладеят съзнанието ни и да не ни дадат покой; хиляди картини биха могли да отприщят емоционалната ни природа; най-различни разкази и символите в тях бих ...
  790 
Истината.
Тя е за всички една, но всеки я вижда различна,
а е различна, защото вечно остава една.
Фридрих Шилер
Що е Истината? ...
  511 
Капка балсам по листата,
розата увяхнала вече..
Капки искри по косата,
а очите й - тайно далечни..
Макове бели чернеят, ...
  311 
Дъждът пося лъчите,
прогони сенки на сарказъм.
Стена издигна и лъжите
в калта свободно полетяха.
Във утро без нощно слънце ...
  413 
Крият се сенките във мрака..
Посочват лъжливо към него -
словесно всички избягва,
погиващ безнежно нетленен..
Подръпва завесите прашни - ...
  322 
Крило от звезди
потапя се в мъглите..
Кристалните мечти
диамантено политат..
Спирали от века ...
  261 
Писмо до теб пиша аз сега,
Обезмисляш всяка моя вяра.
Следвайки нежния ти глас,
Ликьор любовен поднесе за душата.
Еклиптично раненото сърце, ...
  464 
Предложения
: ??:??