AdelaideKaltenberg
141 резултата
Изгарям снимки с парфюм
носталгично напомнящ за края.
Пропива се в гнойния ум
катраненочерният звяр.
Изписани думи отчаяние ...
  74 
Стичат се по голото ти тяло
мастилени сълзи на смъртник...
Следите на оскърбление полагат
жертва с разпадаща се същност...
Потъваш в мрак отвъден, тихо ...
  49 
Стъклени вени
чрез готика бавно
очертават облака
в ледена утрин...
Кървясали червеи ...
  206 
Снежни стъпки потъват дълбоко под натиск
на стара тъга уморена...
Изсъхналият повей на вълчия зов нараняван
очаква луната с рев напоена...
По стръмните улеи на скалистите степи ...
  154 
Коравите
страници
бавно
разгръщам,
изпити са ...
  91 
Е.
Строгата рамка. Опитвам да побера в нея толкова много, но е тясно... Задушава. Боли. А дали не боли от празното място, което не мога да запълня...? Празнота и излишество. Повърхност и дълбочина. Колкото и голяма да е рамката, това място продължава да съществува. Празнотата му е болна. Празнотата му ...
  225 
Любовта е мистичната фигура в тъмна мантия, която оставя своя парфюм по всеки влюбен като бележит почерк. Но за да разбереш посланието ѝ, трябва да разгадаеш двата й оттенъка поотделно.
Червено.
Червеното е за страстния и горещ вопъл у всяка влюбена душа. Невидимата нишка, която свързва взаимно тези ...
  191 
В дъното на стаята лежеше стара дървена маса. Прахта върху отдавна лакираната ѝ плоскост беше единственият незаличен белег. Белегът, който недвусмислено гласеше - знанията винаги могат да бъдат придобити. Но чувствата на базата на самовглеждането - не. В един момент ще се огледаш наоколо и ще видиш ...
  178 
Изгниват
стоманени
пръски -
сълзите
за твоите думи, ...
  115 
Горя
и създавам
светове -
по-необятни
и от всеки ...
  136 
Крилете
на дракон
безславно
печатат,
разнасят ...
  156 
Сенки
препускат
с ято
надежди,
извайват ...
  95 
Продаден,
разграбен
към теб
се обръща
новият трон ...
  120 
Сребърни жребци
в небето
впрягам,
позлатени гриви
погалваха ...
  190 
Словата
израснаха
нежни
с мастило...
Помниш ли ...
  322 
Прашни вагони застиват,
перони затварят се глухо…
Животи-стъкла ли се свиват..?
Врати ли затръшват се мудно..?
Билетът сочи направо - ...
  262 
С повей на радост и усмивки снежни,
танцуват ярки весели мечти потайно…
Дървесно листенца пламват от съня копнежен
и разлистват бляновете във реалност...!
  164 
Сребристи куршуми на мрака
покланят се бавно във огън -
изстрелват се буйно и някак
сливат се в единно подобие…
Амбразурата силно шептяща ...
  212 
Рицарски брони ръждясват,
конете ровят в пръстта…
Вее се флагът – безгласно
копие потъва в калта…
  255 
В ледената крепост я приспива
княгинята на всички ветрове…
С прѝлепната мантия я завива
любовно потайното лице…
Нощта се спуска прегладняла ...
  234 
Когато падне нощта
и погаля косите на вярата,
плъзват се тръпки тъга -
вечност целувките нямаха...
  252 
Надежди потайно се крият,
мистерии хладно избягват…
Огън и лед щом се сливат
искрите ще паднат в безкрая…
Искрите дъждовни ще галят ...
  215 
Гръмотевиците известиха за приближаващата се армада от дъждовни капки. В следващия миг те вече се стичаха по стъклата на прозореца с олющена бяла боя. Касандра седеше до него и допираше с длан ледената преграда. Обожаваше студените яростни пръски да милват лицето й. Всеки път си мислеше, че ако на е ...
  263 
Когато заспя, аз сънувам за какво мечтая, когато съм будна.
Това е моят непрестанен сън.
Необичайната ѝ натура предизвикваше известен интерес у човека да узнае нещо повече за нея. Още не бе казала и дума, но нещо в нейното излъчване настройваше останалите край нея да се отдръпнат съвсем леко. Притеж ...
  251 
Разхождах се боса в нощта,
настъпвах нейните корени...
Обрасли те бяха с иглата,
милваща моите спомени...
Пробождаше бавно плътта им – ...
  154 
Арфните струни
забиват се
в мрака -
стрели
на ...
  162 
Изгравирах всичките ти стихове -
посланията на които не запомних...
Със елмаз, брилянти, нежни мигове,
обримчих скъпо пъстрия ти огън...
На всяка буква от сакралната ни книга ...
  208 
Светеща енграма се топи,
в милион искри се тя превръща.
Миг отнема сама да възцари
любовта; черна дупка ме поглъща.
Със странен мироглед се срещам, ...
  217 
Киното за мен е …
Киното за мен е креативност,
интуиция, новаторство и очарование.
Киното е романтика
Винаги, когато си помисля за киното като дума, първата ми асоциация е за един от най-романтичните филми от българския екран на двадесети век – „Крадецът на праскови“. Любителите на Емилиян-Станевата ...
  817 
Разпада се пиано горящо…
За нотите нежност – отвеян
излиза пианистът със фрака –
клавиши от пръстите стенат…
Листове нотни политат; ...
  211 
> За мен театърът е другарство.
>
> Франсис Ф. К.
Театърът – едно старо другарство, изплетено от вечна любов. Любов, на която е заложено да бъде забавна, друг път трагична; да бъде пленяващ репертоар от велики чувства, личности с и без маски, показващи, че животът е ужасно прекрасен и прекрасно ужас ...
  486 
Излизайки навън в големия град, забелязвам най-разнообразни хора, които преследват своите цели. Независимо от произхода, вероизповеданието или възгледите си, всеки от нас има свои съкровени мечти. Ние, хората, обичаме да мечтаем – сякаш това видимо, единствено за нас, екранизиране на мечти в съзнани ...
  457 
Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,
ала пълно с правописни грешки.
Йордан Радичков
Човекът
Много въпроси биха могли да завладеят съзнанието ни и да не ни дадат покой; хиляди картини биха могли да отприщят емоционалната ни природа; най-различни разкази и символите в тях бих ...
  579 
Истината.
Тя е за всички една, но всеки я вижда различна,
а е различна, защото вечно остава една.
Фридрих Шилер
Що е Истината? ...
  407 
Капка балсам по листата,
розата увяхнала вече..
Капки искри по косата,
а очите й - тайно далечни..
Макове бели чернеят, ...
  228 
Дъждът пося лъчите,
прогони сенки на сарказъм.
Стена издигна и лъжите
в калта свободно полетяха.
Във утро без нощно слънце ...
  332 
Крият се сенките във мрака..
Посочват лъжливо към него -
словесно всички избягва,
погиващ безнежно нетленен..
Подръпва завесите прашни - ...
  235 
Крило от звезди
потапя се в мъглите..
Кристалните мечти
диамантено политат..
Спирали от века ...
  208 
Писмо до теб пиша аз сега,
Обезмисляш всяка моя вяра.
Следвайки нежния ти глас,
Ликьор любовен поднесе за душата.
Еклиптично раненото сърце, ...
  367 
Пъстри косици ме носят,
люлка безцветна ме дръпва..
Щом нощите тихи си дойдат
душата се стресва безсънно..
Измислен рояк от заблуди ...
  213 
Предложения
: ??:??