kriskata94 (Криси) - Obras

Докога 🇧🇬

Докога, любими, ще боли...
ще търпим болката непоносима?
А щастието кога ще навести
любовта ни, уж непоклатима?
Колко време така ще издържим? ...

kriskata94

Poesía » De amor

2008-09-17T20:32:09+03:00 676

Истинска любов 🇧🇬

Обичам те, защото си различен -
нещо повече от другите си ти!
Знаеш, че от мен си най-обичан
и че с теб ще бъда, дори и да боли.
Някак за човек си нетипичен... ...

kriskata94

Poesía

2008-05-02T10:29:39+03:00 775 2

Няма надежда 🇧🇬

Кървави сълзи по лицето се стичат
и с тъжни очи тя поглежда света,
думи, които на смърт я обричат,
спомени вечни и пълни с тъга.
Стъпките бледи и тихият стон... ...

kriskata94

Poesía

2008-02-10T21:40:28+02:00 790

Промяната... 🇧🇬

Ти ме промени,
направи ме човек различен.
Не играя вече детските игри,
а живея живот нетипичен.
Любовта във мен гори, ...

kriskata94

Poesía

2008-02-08T07:58:06+02:00 751

Объркана 🇧🇬

Обичам те, но ти обичаш друга!
Какаво да направя, кажи?!
Любовта на другите все не ми стига.
Не искам чужди, а искам твойте очи!
Страх ме е да ти призная, ...

kriskata94

Poesía

2007-12-26T09:46:00+02:00 919 3

Шанс 🇧🇬

Поглеждам през прозореца навън,
ти седиш сам на празния подлез
и сякаш това е един ужасен сън,
на фона на красивия залез.
Не виждам във живота смисъл, ...

kriskata94

Poesía

2007-11-18T22:05:04+02:00 613 3

Залеза след последната ни среща 🇧🇬

Нашата последна среща,
поглеждам те в очите със надежда,
с поглед нежно казвам ти, че те обичам,
но със устни само "сбогом" аз изричам.
Ето, тръгваш - времето изтече, ...

kriskata94

Poesía

2007-11-12T09:15:02+02:00 695 1 2

Краят на една надежда 🇧🇬

Лежи тя там сама,
поема си последен дъх,
всичко потъва в тъма,
от небето сипе се черен прах.
Кръвта все по-ледена става, ...

kriskata94

Poesía

2007-11-11T10:47:25+02:00 764 7

Болезнен вик 🇧🇬

Викът от болката прокънтя в тишината
и сякаш отвори се земята,
падна ти във пропастта -
изчезна от моята душа.
Викът от болката отекна ...

kriskata94

Poesía

2007-11-10T00:00:44+02:00 667 1

Погубено приятелство 🇧🇬

Ето ме, сама
отново пред тебе стоя,
в очите те поглеждам,
после тъжно глава свеждам.
Опитвам се да скрия сълзите ...

kriskata94

Poesía

2007-10-29T12:03:14+02:00 675 1

Какво е тъгата... 🇧🇬

Какво е за мене тъгата -
чувство неизбежно!
Поглеждам небето и виждам луната,
тя грее толкоз ярко и нежно.
Знам, че сега ти също я гледаш, ...

kriskata94

Poesía

2007-10-28T11:23:18+02:00 1.3K 1

Поредна грешка 🇧🇬

Подигра се с мен, подигра се с любовта ми
и с високо вдигната глава пак нахлуваш в съня ми.
Събуждам се, ала след малко отново заспивам
и от думите ти, чувствам, как бавно умирам.
Казах ти, че те обичам, ...

kriskata94

Poesía » De amor

2007-10-27T13:22:08+03:00 833

Мразя те, защото те обичам 🇧🇬

Мразя те, защо не ме погледнеш,
защо не видиш болката в моите очи?
Мразя тe, защо не ме обичаш,
защо искаш пак да ме боли?
Мразя те, защо не се обърнеш, ...

kriskata94

Poesía » De amor

2007-10-26T11:02:30+03:00 2.1K 1

Любов без думи 🇧🇬

Днес беше поредният ми ден,
поредният безсмислен ден.
И ето идваш пак към мен
с чаровна усмивка на лице,
подминаваш ме - жест обикновен, ...

kriskata94

Poesía

2007-10-21T20:02:56+03:00 1.7K 6

Ревност 🇧🇬

Ревнувам те от шума и тишината,
ревнувам те от светлината и от тъмнината,
ревнувам те, яростно и диво,
ревнувам те, силно и неприемливо!
За Бога, колко те обичам! ...

kriskata94

Poesía

2007-06-28T00:51:24+03:00 816 3

Любов 🇧🇬

Любов - така се казва
истината за живота!
Любов - така му викат
на страданието на хората!
Любов - това е то: ...

kriskata94

Poesía

2007-06-27T22:32:32+03:00 742 1

Изгубена любов 🇧🇬

Ти отиде си,
просто мина покрай мен,
нима не знаеш, че след себе си остави мрачен ден!
Аз обичах те и още те обичам,
двамата със тебе бяхме, а ти беше по-различен. ...

kriskata94

Poesía

2007-06-27T22:30:13+03:00 734

Не си отивай 🇧🇬

Не си отивай! Не, недей!
Нуждая се от слънцето в очите ти!
Не си отивай! Не, недей!
Нуждая се от вятъра в косите ти!
Не си отивай! Не, недей! ...

kriskata94

Poesía

2007-06-27T22:19:25+03:00 805 1

изповед 🇧🇬

Ти тръгваш, знам че ще заминеш,
това истината е - не можеш да я скриеш!
Обичам те! Защо не ти го казах?!
Сега към себе си тая омраза.
Остави спомен в моята душа, ...

kriskata94

Poesía

2007-06-25T02:29:49+03:00 893 5