11 nov 2007, 10:47

Краят на една надежда

  Poesía
770 0 7
Лежи тя там сама,
поема си последен дъх,
всичко потъва в тъма,
от небето сипе се черен прах.
Кръвта все по-ледена става,
сърцето все по-бавно бие,
името й потъва в забрава
заедно с тайните, които крие.
Животът постепенно напуска я,
отчаяно назад поглежда,
сърцето спира да препуска
и безжизнено главата си тя свежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не беше упрек, Криси Беше отбелязване.

    Давай още
  • Блатодаря на Maxine,че ме накара да се замисля за грешката си и да я поправя ...все пак всеки греши
  • Поздравления!
  • Вечна памет на надеждата.
    Жалко,че не е била по-жизнена.
    Стихът ти е хубав!
  • "сърцето спира да препуска
    и безжизнено главата си свежда"

    ???

    айде бе!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...