Докога, любими, ще боли...
ще търпим болката непоносима?
А щастието кога ще навести
любовта ни, уж непоклатима?
Колко време така ще издържим?
Ти знаеш, че не ми е никак лесно.
Колко болка можем още да си причиним,
докато не стане вече късно?
Късно за напразни надежди,
от вятъра като пепел разпиляни...
късно за обещания грешни,
в някой ъгъл изоставени и пропиляни. ...