Любо (Любен Стефанов) - Obras

Слепецът 🇧🇬

СЛЕПЕЦЪТ
Аз целунах иконата с божия образ
и заклех се докрая да вярвам.
Струеше вълшебство от белия облак,
на който стоеше твореца ваятел. ...

Любо

Poesía

2007-05-03T09:42:23+03:00 673 6

Пясък 🇧🇬

ПЯСЪК
Това е пясък-оазис за телата голи,
по волята случайна на бога - слънце и водата.
А нейде маранята пулсира и суши земята,
но ние сме далече от нейните неволи. ...

Любо

Poesía

2007-05-03T09:38:23+03:00 705 1

Училището 🇧🇬

УЧИЛИЩЕТО
Ще помниш още дълго утрото, когато
с натегналата чанта и цветята свежи
за първи път измина пътя до вратата -
открехнала пред всички смътните надежди. ...

Любо

Poesía

2007-05-03T09:36:45+03:00 1.8K 3

НОЩ 🇧🇬

НОЩ
Нощта се връща в час уречен
с воал от здрач и дъх на леност.
Захвърлил грижите си вечер –
прекрачваш прага на нетленност. ...

Любо

Poesía

2005-12-13T20:25:02+02:00 784 2

ДЕН 🇧🇬

ДЕН
Денят се стрелва като птица.
И в полета му ти увлечен,
отпускаш свитите пестници
в стремежа си да си човечен. ...

Любо

Poesía

2005-12-13T20:22:42+02:00 842 4

СТАРАТА КЪЩА 🇧🇬

СТАРАТА КЪЩА
Една самотна, стара къща
на пепелта в сърцето тлее.
Призван от повика се връщам–
като моряк изкачващ кея. ...

Любо

Poesía

2005-12-13T20:22:33+02:00 999 4