13 dic 2005, 20:25

НОЩ

Poesía

794 0 2

НОЩ

Нощта се връща в час уречен

с  воал от здрач и дъх на леност.

Захвърлил грижите си вечер –

прекрачваш прага на нетленност.

Пак сам сред сенки мълчаливи.

Сънят с прохладни лунни  устни –

докосва те и те опива

с мита на будното изкуство.

Свиреп кошмар и чувства нежни,

и нечий глас от тишината,

са даровете щедри или смешни,

подхвърлени ти от съдбата.

Нощта безшумно те прегръща

с коси от мрак и спомен светъл,

за малък грях, контур на къща

и боси стъпки в топла пепел.

Пред теб е сънната дъбрава –

на дните в унес онемели.

Потрепват мигове забрава –

рояк звезди, далечно-бели.

Нощта – като балон надуван –

се пръсва в утрото и ето:

не знаеш – буден ли сънуваш

звезди, умиращи в небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Красиво и романтично!

2007-05-09T11:48:12+03:00
Vala (Валентин Кабакчиев)

Приятелю по перо, много красиво си го написал. Владееш палитрата на чувствата и багрите на словото. Имаш интересно художествено-творческо мислене. Внимавай, ще те "дебна" как пишеш и занапред.

2005-12-13T21:00:19+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0