УЧИЛИЩЕТО

Ще помниш още дълго утрото, когато
с натегналата чанта и цветята свежи
за първи път измина пътя до вратата -
открехнала пред всички смътните надежди.

Макар да е далече споменът, подритван
от времето, размахало нозете боси:
не се забравя лесно - как те е опипвал
учителя-живот със ловките въпроси.

А както отпреди и днес на пръсти стъпваш,
когато влизаш сам при съвестта-директор.
И, вече абсолвент, защо езика глътваш -
пред погледа студен на немия прожектор?...

А часовете като лента се въртяха.
Излизахме от тях - пораснали стажанти.
Въртят се и сега - ваканция те нямат.
Но всеки оборот за нас я приближава.

Наивници ли бяхме, зубрейки канони?
Животът не търпи класа да се повтаря.
До черната дъска, тъй както пред икона,
със стария учител - днес кой ли разговаря!

Но кой ще ти подскаже? - книгите нещастни! -
От вяра под въпрос какво ще се получи.
Надвесен с часове над изпити и класни,
не се досещаш как това ще го научиш.

И ето те сега, учудено се мръщиш,
и питаш се - защо все нещо не разбираш.
Но я си помисли, кога ще си завършил -
в Училището на живота се намираш.