marasheih
103 el resultado
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Мич и Боби вървяха към самолета. Принцът лично се погрижи те да се чувстват добре в първа класа.
- Е, ти получи своят страхотен материал.
- А ти какво получи?
- Получих удовлетворение от работата си, получих богатство, завещано ми 1500 години преди новата ера... намерих и... теб... ...
Мич и Боби вървяха към самолета. Принцът лично се погрижи те да се чувстват добре в първа класа.
- Е, ти получи своят страхотен материал.
- А ти какво получи?
- Получих удовлетворение от работата си, получих богатство, завещано ми 1500 години преди новата ера... намерих и... теб... ...
1386
- Мисля, че това ще Ви трябва! - той го подаде на Мич. Запалиха и факлите по стената. Не бе голяма зала, но точно по средата ù имаше две огромни фигури на красив мъж и жена, а под тях имаше саркофази със знака на слънцето. Отгоре върху капака им имаше издълбан знака на слънцето и две имена - ПРОЛОТ ...
707
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеж ...
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеж ...
729
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...
751
ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...
667
Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...
656
ГЛАВА ДЕВЕТА
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...
699
ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...
676
ГЛАВА СЕДМА
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...
624
ГЛАВА ШЕСТА
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...
929
Мич вече беше станал, когато съобщиха за атентата срещу Негово Величество. Увеличи говора на телевизора.
- А сега да дадем думата на Негово Величество, Принца на Папуа.
- Искам да изкажа своята благодарност към госпожица Барбара Даг. Ако не беше тя, сега аз нямаше да съм жив! Тази смела жена пое кур ...
- А сега да дадем думата на Негово Величество, Принца на Папуа.
- Искам да изкажа своята благодарност към госпожица Барбара Даг. Ако не беше тя, сега аз нямаше да съм жив! Тази смела жена пое кур ...
733
ГЛАВА ПЕТА
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че ...
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че ...
643
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Залата бе препълнена с гости. Посрещнаха го приветливо.
- Добър вечер, г-н Блестър - г-н Кадах го хвана под ръка.
-Д обър вечер, господин Кадах.
- Радвам се да Ви видя. Ще позволите ли да ви представя на негово Величество, принца на Папуа? ...
Залата бе препълнена с гости. Посрещнаха го приветливо.
- Добър вечер, г-н Блестър - г-н Кадах го хвана под ръка.
-Д обър вечер, господин Кадах.
- Радвам се да Ви видя. Ще позволите ли да ви представя на негово Величество, принца на Папуа? ...
932
1
ТРЕТА ГЛАВА
Мич вдигна телефона.
- Господин Мич Блестър? - бяха от рецепцията - Търси ви господин Абдулах Лил Кадах. Да ви свържа ли?
- Ако обичате?
- Ало, г-н Блестър? ...
Мич вдигна телефона.
- Господин Мич Блестър? - бяха от рецепцията - Търси ви господин Абдулах Лил Кадах. Да ви свържа ли?
- Ако обичате?
- Ало, г-н Блестър? ...
692
ГЛАВА ВТОРА
Боби бе вече на летището, когато самолетът кацна. Делегацията бе посрещната с големи почести. Направи първите снимки и се запъти да вземе интервю от принца.
- Добър ден, ваше величество, Барбара Даг - „ИРИКОМ ДЖЪРНАЛ”. Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса? - отговорът бе положителен ...
Боби бе вече на летището, когато самолетът кацна. Делегацията бе посрещната с големи почести. Направи първите снимки и се запъти да вземе интервю от принца.
- Добър ден, ваше величество, Барбара Даг - „ИРИКОМ ДЖЪРНАЛ”. Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса? - отговорът бе положителен ...
719
- Ще ми окажете ли честта да изпиете чашка кафе с мен?
- О?! Значи нашият известен груб г-н Блестър можел да се държи и по-мило?!
- Госпожице Даг, нека не се караме отново. Ще приемете ли поканата ми?
- Бих изпила чаша горещо хавайско кафе.
- Чудесно! ...
- О?! Значи нашият известен груб г-н Блестър можел да се държи и по-мило?!
- Госпожице Даг, нека не се караме отново. Ще приемете ли поканата ми?
- Бих изпила чаша горещо хавайско кафе.
- Чудесно! ...
688
Събуди я звън на телефона ù.
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на ле ...
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на ле ...
775
- Сигурно близнаците пак са се събрали с приятели. Тези хлапета... - помисли си тя и слезе на етажа. Учудването ù бе голямо, когато застана пред входната врата и разбра, че музиката се чува оттам. Вкара ключа в ключалката и отключи. Влезе в коридора и видя обувките на Сам.
- Сам? Вкъщи ли си? Аз не ...
- Сам? Вкъщи ли си? Аз не ...
684
НАШИ ДНИ
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...
680
Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...
633
Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...
833
- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...
603
П Р О Л О Г
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от ...
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от ...
614
- А как ще излезем от тук? Ще трябва да се връщаме обратно ли? - позаинтересува се Иларионов.
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...
742
- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литург ...
757
В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...
878
Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...
782
Роси първа пристъпи.
- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.
- Такава вода не съм пила никога!
- Ех.. ...
- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.
- Такава вода не съм пила никога!
- Ех.. ...
854
- Аз съм брат Григориус и съм пазителят на свещения енергиен източник. - той седна на трона. - Зная, че имате много въпроси и че много неща не сте и предполагали, че съществуват.
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвопри ...
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвопри ...
753
- Да вървим! - те се върнаха в коридора, където нишите по стените станаха по-големи, а папирусите в тях бяха все повече каменни плочи. Тунелът зави на дясно и пред тях се откри станция на метро. Мотрисата дойде и те се качиха. Вътре нямаше обособени купета, а седалките в червено кадифе бяха разполож ...
984
1
- Вижте, тризъбецът на Нептун! - В малка стая на пиедестала бе поставен огромен златен тризъбец.
- Наистина ли притежава такава мощ?
- Разбира се, но той трябва правилно да се използва, защото може да предизвика бедствие!
- А този пръстен в нишата? - В следващата ниша имаше скулптура на дясна мъжка ...
- Наистина ли притежава такава мощ?
- Разбира се, но той трябва правилно да се използва, защото може да предизвика бедствие!
- А този пръстен в нишата? - В следващата ниша имаше скулптура на дясна мъжка ...
720
- Да вървим! - въодушевено каза Георги. В следващата стая, в която влязоха, на пиедестал вдясно имаше поставени меч и щит. Мечът бе масивен, изкован вероятно в най-добрата ковачница тогава. По средата му имаше някакъв надпис, а дръжката бе направена така, сякаш е увита във въже. Щитът бе кръгъл, с и ...
722
2
- Разбира се, но... след като се нахраните. Ще ви разведа първо из по-близките коридори, след това ще се качим на метрото до Атлантида, а после, за накрая ще ви покажа свещения Граал и...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...
789
Всички се хранеха с охота.
- Как се сдобивате с продукти? Всеки ден излизате там - горе и пазарувате ли? - попита Ванката.
- Хе, хе, Ванка, нали си снабдител... професионално изкривяване... - засмяха се другите на шегата.
- Не. Произвеждаме си всичко необходимо. Имаме оранжерии, ферми за животни, ов ...
- Как се сдобивате с продукти? Всеки ден излизате там - горе и пазарувате ли? - попита Ванката.
- Хе, хе, Ванка, нали си снабдител... професионално изкривяване... - засмяха се другите на шегата.
- Не. Произвеждаме си всичко необходимо. Имаме оранжерии, ферми за животни, ов ...
873
1
-Време беше!- усмихна се Тяната и стана от земята.- Това са пазителите. Здравейте, момчета, това са моите приятели! Не ги наранявайте.- пред вратата застанаха монаси с насочено оръжие. Един поглед бе достатъчен, за да разберат, че Стоян бе докоснал жезъла и поради някаква причина , Той ги е пощадил. ...
713
2
- Невероятно!
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...
800
От навлезлия въздух или от нещо друго, до стените на храма се възпламениха огньове в специални каменни съдове. Стените бяха изписани с йероглифи.
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...
823
- Като споменахте... това по средата е знакът "АНГХ"- символът на Бог, на началото...- каза Алекс.
- Умничка си ми ти... - Стоян я прегърна.
- Е, да видим как ще я отворим! - решиха да бутат, но усилията им бяха напразни. Гранитната врата не помръдваше.
- Не, не, не можеш да отвориш такава врата с б ...
- Умничка си ми ти... - Стоян я прегърна.
- Е, да видим как ще я отворим! - решиха да бутат, но усилията им бяха напразни. Гранитната врата не помръдваше.
- Не, не, не можеш да отвориш такава врата с б ...
774
Капитанът прекъсна разговора, който още не се беше състоял и всички хукнаха към двете момичета. Когато погледнаха в зейналата дупка, констатираха, че това не е обикновена дупка, а специален проход. Момичетата се бяха изправили на крака и се отупваха от прахта, полепнала по тях, търкаляйки се по стъл ...
732
Ст. н. с. Петко Иларионов бе заринат с работа. Затова говори близо половин час с Ванина по телефона, преди да вземе на сериозно думите ù. Реши обаче да не оповестява на всички за случилото се и затова се обади само на един човек, на когото имаше доверие. Ако все пак се окажеше шега - въпреки клетвит ...
712
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
