marasheih (Милена Карагьозова)

Зеления топаз - 23 🇧🇬

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Мич и Боби вървяха към самолета. Принцът лично се погрижи те да се чувстват добре в първа класа.
- Е, ти получи своят страхотен материал.
- А ти какво получи?
- Получих удовлетворение от работата си, получих богатство, завещано ми 1500 години преди новата ера... намерих и... теб... ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-04-18T21:53:44+03:00 1.8K

Зеленият топаз - 22 🇧🇬

- Мисля, че това ще Ви трябва! - той го подаде на Мич. Запалиха и факлите по стената. Не бе голяма зала, но точно по средата ù имаше две огромни фигури на красив мъж и жена, а под тях имаше саркофази със знака на слънцето. Отгоре върху капака им имаше издълбан знака на слънцето и две имена - ПРОЛОТ ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-04-18T11:25:53+03:00 1K

Зеления топаз - 21 🇧🇬

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеж ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-04-13T12:41:33+03:00 1K

Зеления топаз - 20 🇧🇬

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-04-10T21:08:01+03:00 1.1K

Зеления топаз - 10 🇧🇬

ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-04-07T16:29:19+03:00 955

Зеления топаз - 18 🇧🇬

Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-04-06T11:38:34+03:00 1K

Зеления топаз - 17 🇧🇬

ГЛАВА ДЕВЕТА
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-04-03T22:31:56+03:00 1K

Зеления топаз - 16 🇧🇬

ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-04-02T20:54:21+03:00 1K

Зеления топаз -15 🇧🇬

ГЛАВА СЕДМА
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-31T15:30:45+03:00 944

Зеления топаз -14 🇧🇬

ГЛАВА ШЕСТА
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-29T20:21:15+02:00 1.3K

Зеления топаз - 13 🇧🇬

Мич вече беше станал, когато съобщиха за атентата срещу Негово Величество. Увеличи говора на телевизора.
- А сега да дадем думата на Негово Величество, Принца на Папуа.
- Искам да изкажа своята благодарност към госпожица Барбара Даг. Ако не беше тя, сега аз нямаше да съм жив! Тази смела жена пое кур ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-28T22:07:30+02:00 1.1K

Зеления топаз 12 🇧🇬

ГЛАВА ПЕТА
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-26T22:43:30+02:00 991

Зеления топаз - 11 🇧🇬

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Залата бе препълнена с гости. Посрещнаха го приветливо.
- Добър вечер, г-н Блестър - г-н Кадах го хвана под ръка.
-Д обър вечер, господин Кадах.
- Радвам се да Ви видя. Ще позволите ли да ви представя на негово Величество, принца на Папуа? ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-24T15:12:16+02:00 1.3K 1

Зеления топаз - 10 🇧🇬

ТРЕТА ГЛАВА
Мич вдигна телефона.
- Господин Мич Блестър? - бяха от рецепцията - Търси ви господин Абдулах Лил Кадах. Да ви свържа ли?
- Ако обичате?
- Ало, г-н Блестър? ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-23T12:08:50+02:00 1K

Зеления топаз - 9 🇧🇬

ГЛАВА ВТОРА
Боби бе вече на летището, когато самолетът кацна. Делегацията бе посрещната с големи почести. Направи първите снимки и се запъти да вземе интервю от принца.
- Добър ден, ваше величество, Барбара Даг - „ИРИКОМ ДЖЪРНАЛ”. Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса? - отговорът бе положителен ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-22T21:39:38+02:00 1.1K

Зеления топаз - 8 🇧🇬

- Ще ми окажете ли честта да изпиете чашка кафе с мен?
- О?! Значи нашият известен груб г-н Блестър можел да се държи и по-мило?!
- Госпожице Даг, нека не се караме отново. Ще приемете ли поканата ми?
- Бих изпила чаша горещо хавайско кафе.
- Чудесно! ...

marasheih

Prose

2013-03-21T13:52:09+02:00 1K

Зеления топаз - 7 🇧🇬

Събуди я звън на телефона ù.
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на ле ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-20T07:56:41+02:00 1.1K

Зеления топаз - 6 🇧🇬

- Сигурно близнаците пак са се събрали с приятели. Тези хлапета... - помисли си тя и слезе на етажа. Учудването ù бе голямо, когато застана пред входната врата и разбра, че музиката се чува оттам. Вкара ключа в ключалката и отключи. Влезе в коридора и видя обувките на Сам.
- Сам? Вкъщи ли си? Аз не ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-17T18:38:04+02:00 1K

Зеления топаз - 5 🇧🇬

НАШИ ДНИ
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-16T19:26:21+02:00 1K

Зеления топаз - 4 🇧🇬

Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-15T22:00:08+02:00 975

Зеления топаз - 3 🇧🇬

Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-14T22:48:15+02:00 1.2K

Зеленият топаз - 2 🇧🇬

- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2013-03-13T22:37:46+02:00 913

Зеленият топаз 🇧🇬

П Р О Л О Г
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от ...

marasheih

Prose

2013-03-12T20:19:05+02:00 923

Тайната на гигантския скелет - 19 🇧🇬

- А как ще излезем от тук? Ще трябва да се връщаме обратно ли? - позаинтересува се Иларионов.
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-24T14:05:39+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет-18 🇧🇬

- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литург ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-22T14:43:50+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет-17 🇧🇬

В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-21T09:59:47+03:00 1.2K

Тайната на гигантския скелет - 16 🇧🇬

Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-19T23:58:42+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет -15 🇧🇬

Роси първа пристъпи.
- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.
- Такава вода не съм пила никога!
- Ех.. ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-18T10:23:15+03:00 1.2K

Тайната на гигантския скелет - 14 🇧🇬

- Аз съм брат Григориус и съм пазителят на свещения енергиен източник. - той седна на трона. - Зная, че имате много въпроси и че много неща не сте и предполагали, че съществуват.
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвопри ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-17T22:16:43+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет-13 🇧🇬

- Да вървим! - те се върнаха в коридора, където нишите по стените станаха по-големи, а папирусите в тях бяха все повече каменни плочи. Тунелът зави на дясно и пред тях се откри станция на метро. Мотрисата дойде и те се качиха. Вътре нямаше обособени купета, а седалките в червено кадифе бяха разполож ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-14T18:53:33+03:00 1.3K 1

Тайната на гигантския скелет-12 🇧🇬

- Вижте, тризъбецът на Нептун! - В малка стая на пиедестала бе поставен огромен златен тризъбец.
- Наистина ли притежава такава мощ?
- Разбира се, но той трябва правилно да се използва, защото може да предизвика бедствие!
- А този пръстен в нишата? - В следващата ниша имаше скулптура на дясна мъжка ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-12T09:38:21+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет-11 🇧🇬

- Да вървим! - въодушевено каза Георги. В следващата стая, в която влязоха, на пиедестал вдясно имаше поставени меч и щит. Мечът бе масивен, изкован вероятно в най-добрата ковачница тогава. По средата му имаше някакъв надпис, а дръжката бе направена така, сякаш е увита във въже. Щитът бе кръгъл, с и ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-10T10:34:57+03:00 1.1K 2

Тайната на гигантския скелет - 10 🇧🇬

- Разбира се, но... след като се нахраните. Ще ви разведа първо из по-близките коридори, след това ще се качим на метрото до Атлантида, а после, за накрая ще ви покажа свещения Граал и...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-09T11:43:53+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет - 9 🇧🇬

Всички се хранеха с охота.
- Как се сдобивате с продукти? Всеки ден излизате там - горе и пазарувате ли? - попита Ванката.
- Хе, хе, Ванка, нали си снабдител... професионално изкривяване... - засмяха се другите на шегата.
- Не. Произвеждаме си всичко необходимо. Имаме оранжерии, ферми за животни, ов ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-07T22:46:37+03:00 1.2K 1

Тайната на гигантския скелет-8 🇧🇬

-Време беше!- усмихна се Тяната и стана от земята.- Това са пазителите. Здравейте, момчета, това са моите приятели! Не ги наранявайте.- пред вратата застанаха монаси с насочено оръжие. Един поглед бе достатъчен, за да разберат, че Стоян бе докоснал жезъла и поради някаква причина , Той ги е пощадил. ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-06T10:53:27+03:00 1.1K 2

Тайната на гигантския скелет - 7 🇧🇬

- Невероятно!
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-05T15:35:44+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет-6 🇧🇬

От навлезлия въздух или от нещо друго, до стените на храма се възпламениха огньове в специални каменни съдове. Стените бяха изписани с йероглифи.
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-05T10:50:02+03:00 1.2K

Тайната на гигантския скелет-5 🇧🇬

- Като споменахте... това по средата е знакът "АНГХ"- символът на Бог, на началото...- каза Алекс.
- Умничка си ми ти... - Стоян я прегърна.
- Е, да видим как ще я отворим! - решиха да бутат, но усилията им бяха напразни. Гранитната врата не помръдваше.
- Не, не, не можеш да отвориш такава врата с б ...

marasheih

Prose

2012-04-03T16:25:52+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет - 4 🇧🇬

Капитанът прекъсна разговора, който още не се беше състоял и всички хукнаха към двете момичета. Когато погледнаха в зейналата дупка, констатираха, че това не е обикновена дупка, а специален проход. Момичетата се бяха изправили на крака и се отупваха от прахта, полепнала по тях, търкаляйки се по стъл ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-04-02T10:47:21+03:00 1.1K

Тайната на гигантския скелет - 3 🇧🇬

Ст. н. с. Петко Иларионов бе заринат с работа. Затова говори близо половин час с Ванина по телефона, преди да вземе на сериозно думите ù. Реши обаче да не оповестява на всички за случилото се и затова се обади само на един човек, на когото имаше доверие. Ако все пак се окажеше шега - въпреки клетвит ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

2012-03-31T20:34:44+03:00 1K