Всички се хранеха с охота.

- Как се сдобивате с продукти? Всеки ден излизате там - горе и пазарувате ли? - попита Ванката.

- Хе, хе, Ванка, нали си снабдител... професионално изкривяване... - засмяха се другите на шегата.

- Не. Произвеждаме си всичко необходимо. Имаме оранжерии, ферми за животни, овошки, отглеждаме всичко необходимо. Без алкохол! Тук е забранен.

- А колко човека живеете тук?

- Тук, в тези помещения, сме около тридесет, но иначе сме около милион.

- Какво?! - Роси не вярваше - Толкова много? Че колко са големи подземията?

- Стотици километри. Има няколко подземни градове. Там, откъдето влязохте,  е източната порта. Оттук под земята можете да стигнете до Хеопсовата пирамида и да излезете на повърхността през Сфинкса. Има още две врати - на север и на запад.

- Нека отгатна! - предложи Алекс - Едната е в платото Наска.

- Правилно!

- А втората?

- Втората е на северния полюс, близо до магнитния полюс на земята. Тук има представители от всички раси. Има потомци на Маите, Шумерите, Миноите, Атлантите, Озирийците, хора от Аройското кралство, от империята Рама... потомци дори на още по-древни цивилизации. Имаме научни центрове, училища, болници... Тук всеки е предопределен и се занимава с точно определена работа.

- Хе, като в мравуняк! Всеки си знае работата.

- Нашата отговорност е голяма и не можем да си позволим волности. Само един народ бе изгонен от долната земя. Това са циганите. Техните волности без малко да ни унищожат. Давахме им много пъти шанс да се поправят и да пратят представители при нас, но нравът им е непоправим. Затова Създателят не позволи да са сред нас отново. Но ние се надяваме, че още имат шанс.

-  Как се придвижвате?

-  С електромобили.

-  А каква е разменната монета при вас?

-  Тук няма пари. Всичко, от което имаш нужда, просто си го взимаш.

- Леле, за това трябва желязна дисциплина! - мислеше на глас чичо Петко.

- Така е, дисциплината е на първо място. Но не си мислете, че сме сериозни. И при нас има забавления.

- А откъде взимате енергията, необходима за всичко това?

- Част от нея вземаме от водата, друга част от рециклирането на отпадъци, а третата част от енергийния източник.

- Какво още се пази тук?

- Казах ви, генетичният код на земята! Тоест генетичният код на всичко живо, обитавало някога нашата земя. Растения, животни, хора, хуманоиди, мутанти - както вие ги наричате, митични същества и прочие.

- Всички тези йероглифи... - запъна се Иларионов - прочетени ли са?

- Повечето от тях.

- Кой знае какви мъртви езици има  сред тях...

- Всъщност, мъртви езици няма. Те са видоизменени и усложнени. Някога на земята се е говорел само един език. От тогава датира и най-старата писменост.

- Хм... интересно ми е да узная на какъв език са си говорили древните?

- Веднага ще ти отговоря! На Български.

- Възможно ли е?

- Ма вие сериозно ли? - Ванката не вярваше на ушите си.

- Напълно сериозно! Най-старият език е българският. Той е езикът на Бог. Но не в този му вид, който познавате вие днес. Обясних ви, че той е видоизменен и усложнен.

- Е, нали Кирил и Методий са донесли писмеността ни?

- Те са я осъвременили.

- А тук на какъв език се говори?

-  За да няма "мъртви" езици, всеки представител  е запазил оригиналния си език, който използва в дома си и сред семейството си, а когато е навън, официалният език е българският, познат и на вас в тази му форма.

- Казахте, че има Атланти? - Алекс  не се стърпя да попита. Историята на Атлантида я бе завладяла още като дете.

- Разбира се, на тях дължим много голяма част от техническите революции.

- И... къде се е намирала Атлантида?

- Тя все още е там - в Черно море. В голям акведукт под водата.

- Стига бе!

- И защо не можем да я видим?

- Защото се намира под специален слой от втечнен сероводород. Затова не може да бъде засечена от сонари, сателити и подобни устройства. Всъщност е наблизо. И с метрото ще стигнем за половин час до там, ако вие искате да я разгледате.

- Шегувате ли се?

- Ни най-малко!

- Разбира се, че искаме да я разгледаме!

- Какво ли още има за разглеждане?

- Например тризъбецът на Нептун, пръстенът на Соломон, златното руно, Ноевият ковчег... чашата на Христос...

- Свещеният Граал? Невероятно? Той е тук? - монахът кимна - Бих искал да го видя! - възкликна Иларионов.