Мастъра
215 el resultado
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: ФЛОТЪТ
Звездният флот бе в състояние на свободно “висене” в открития Космос край орбитата на Зегандария. Гледката към родната планета отвисоко бе наистина впечатляваща. В нея имаше нещо първично и неповторимо. Толкова много липсваше тя на всеки от екипажа на “Ензория”. Свръхмодерн ...
  721 
ГЛАВА ДЕСЕТА: РОДУЕЛ
Родуел. Това беше място, което изглежда беше претърпяло някакво ужасно нещастие, последиците от което и най-изкусното перо, и най-цветистият език не биха били в състояние да опишат. Усещането за пустота и безнадеждност лъхаше отвсякъде. Навред си личаха следите от разрушенията. ...
  799 
ГЛАВА ДЕВЕТА: ЕНСАРИАН
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Около кръглата заседателна маса бяха насядали около една дузина души. Атмосферата явно бе напрегната. Залата, в която се намираха, не беше нито много голяма, нито много малка, но безкрайно любопитна. Стените й имаха вид на сплъстен ...
  853 
ГЛАВА ОСМА: ТРУДОВА КОЛОНИЯ 206
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Трудова колония 206
- Хей, ставай мързеливецо – провикна се надзирател Виар. – Стига си се моткал. Трябва да чупиш кристали, затова Алиансът пощади жалкия ти живот! ...
  871 
ГЛАВА СЕДМА: БАЗА ДИОМЕД
Сасия Лесхонд беше красиво русо момиче, което определено не страдаше от липса на обожатели. Пълна отличничка на випуска си, тя изпъкваше сред съучениците си от най-ранна възраст. Родителите й толкова много се гордееха с нея. Другите вярваха, че с каквото и да се захванеше, б ...
  1093 
ГЛАВА ШЕСТА: Енио Хамър
Хамър не беше човек, който прощава или неглижира подлости. Дислан беше злоупотребил с доверието му и щеше да си плати – при това скъпо. Как беше унищожил бойни спидери, които можеха да наклонят везните в тяхна полза! Това беше само със знанието на Миеру – или по-точно андроид ...
  802 
ГЛАВА ПЕТА: ТАЙНАТА СТАЯ
Енио Хамър беше друг типаж в сравнение с Дислан, но вътрешно усещаше някаква потребност да го напътства и да го протежира или поне държеше това да бъде така.
Самият Дислан нямаше нищо против. Не искаше да пропуска своя шанс, който се очертаваше да придаде някакъв смисъл на ж ...
  888 
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: КОСМИЧЕСКИЯТ ВТОРИ ПРЪСТЕН
Космическият втори пръстен беше добре замислена отбранителна инсталация, разположена в неутрални космически пространства – отвъд така наречената екзосфера на планетата. Губернатор Елмбаум беше построил и нея. Тя беше струвала прекалено много на данъкоплатци ...
  793 
ГЛАВА ТРЕТА: ГЕНЕРАЛЪТ
Изонгдар бе облечен в своята черна роба, която образуваше клош при краката. Въпросната дреха бе изработена от странна смесица от кевлар, кисон и една материя, която дори все още нямаше име, понеже беше в процес на разработка. Нужно бе все пак да се каже, че въпреки известната ...
  820 
ГЛАВА ВТОРА: ВИДЕНИЕТО
В първият момент, когато човек умре, не чувства нищо. Той е безплътен, той е нематериална енергия във целия този вакуум. Той е едновременно навсякъде и никъде. Точно такова чувство имаха и нашите герои. Всъщност те нямаха и най-малка представа къде точно бяха попаднали.
- Къде ...
  821 
ГЛАВА ПЪРВА: ПОХОДЪТ
Този човек беше различен. Макар че на пръв поглед той приличаше на другите, той не бе като тях. Той не можеше да плаче. Нито веднъж през живота си не бе го правил. Дори когато държа в ръцете си изстиващото тяло на своя командир генерал Джейкъб Уолъс. Това бе станало при прочутат ...
  1301 
Реката Стикс
От Атанас Маринов
Пристъпвам тихо и заставам кротко –
там в грубата тъма затворен.
И виждам приближава лодка ...
  1742 
Отец Валдер Валдермайер
От Атанас Маринов
Този отец беше истинска сензация за онези, които твърде много вярваха в религията и възлагаха дълбоки надежди на някакви отвлечени блянове. Светият мъж беше дошъл в Бремен от Саксония.
Той обилно пиеше бира, обичаше красивите жени, и дори устройваше оргии, п ...
  744 
От Атанас Маринов
Всеки, който е минавал през Седона, би се възхитил от това китно градче, разположено насред нищото. Недалеч минаваха притоците на Оук Крийк.
Времето навън беше доста кофти. Прогнозите по телевизията само потвърждаваха по-нататъшното му влошаване. Някъде далеч се движеха сиви облаци ...
  615 
ГРАДЪТ
От Атанас Маринов
Живея в този град твърде отдавна. И по този въпрос няма две мнения. Когато се събудех всяка сутрин, виждах все същите физиономии. Някъде бях чел, че когато се застоиш на определено място, сякаш се срастваш с околната обстановка. Заричах се, че няма да допусна това да се случ ...
  1106 
Propuestas
: ??:??