NimeriQ

13 el resultado

Лозе отвъд баира 🇧🇬

Чуваш ли, мое безвремие,
колко ми е лирично?
Пулсът ми бие отмерено
и ти шепти „обичам те.“
В мене любов – изгаряща, ...
130 1 3

Дивите лебеди 🇧🇬

Имахме, искахме. После се срещнахме.
Целият свят се срути.
Себе си сбъднахме в здрача на свещите,
само за две минути.
Търсихме, чакахме. Сълзи преглъщахме. ...
246 4 3

Въздух 🇧🇬

А всъщност аз не мога да си спомня
без тебе как да дишам. И да бъда.
Денят се случва сив и монотонно
ме влачи в своя ход. И ме препъва.
Кръстосала ръце, нахално - млада, ...
304 10 4

Обич в ръцете на Господ 🇧🇬

Оставѝ ме! Такава съм. Жилава.
Вместо с обич – закърмена с липса.
Инатя се. В това ми е силата.
Всеки хляб, който вкуся е клисав.
Имам ръбове остри. За дялане. ...
500 7 10

Върбите край реката само плачат 🇧🇬

Дойде и ми разлая всички кучета.
На двора се надвикват. Като бесни.
Под погледа на смръщеното чучело,
което бди над празните навеси.
Навън вали. Май стана цял следобед. ...
451 10 20

Няма вятър край Влас 🇧🇬

Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
559 11 14

С дъх на вишни 🇧🇬

Премълча за онази най-несбъдната болка.
Не намери във себе си друго за даване.
Полежа сам-сама. После плака. И толкова.
Махмурлукът горчи само след изтрезняване.
Преобърна света. Всички пътища свършиха. ...
510 7 8

Калипсо 🇧🇬

В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...
476 11 9

Снежна пролет 🇧🇬

Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...
561 3 5

С цвят на кестен 🇧🇬

Очите ѝ – със цвят на диви кестени
нагарчаха във чашата му с вино…
Съдбата им ги срещна много есенно
и после безвъзвратно ги размина.
А онзи мъж с прошарена брада, ...
635 5 7

За смъртта на село 🇧🇬

А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...
845 13 17

Безбожно 🇧🇬

Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...
1.4K 25 17

Епилог 🇧🇬

Преклонила глава, уморено стои на балкона
над безброй минувачи, поели по своя си път.
На последен етаж. Нависоко. Почти е до Бога.
И мълчи неизбежно. И гасне край нея светът.
Плуват сенки по някога белия покрив на блока. ...
1.7K 15 13