11 feb 2023, 16:53

Безбожно

  Poesía
1.4K 25 17

Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.

И няма звук. Ни стон. Светът – застинал.
Молитвите – приседнали в гърлата.
Свещеникът и Господ се разминаха
в един-единствен миг на безвъзвратност.

Небето ли пропадна? Или къщите?
Така и не разбраха оцелелите,
които, побелели, се прегръщаха
на гроба на безсмъртната вселена…

Неведомите пътища се пръснаха
под удара на мощните Му пръсти!
И Господ си запази само църквата,
а Дяволът, разплакан се прекръсти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руска Назърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...