Рамацоти (Добри Груев)

Любовта е синя 🇧🇬

Прекрасна си, когато се усмихнеш.
Устните ти, нежни вишни разцъфтели.
В очите ти изкрящи, е скрита цяла една вселена.
Гласа ти, нежен ромон на поток студен.
Течящ в зноен ден през юни. ...

Рамацоти

Poesía » De amor

2024-01-30T18:50:34+02:00 706 2

Диван 🇧🇬

Смърта влезе през вратата –
тиха, скромна, някак плаха.
Застина на дивана жълт пред мен,
и заговори с жален глас:
,,Аз тук дойдох при вас сега, ...

Рамацоти

Poesía » Otra

2021-03-23T18:46:09+02:00 672 1

Как 🇧🇬

Как е тихо е когато душата гасне и идва краят,
стаята тъмна и мръсна е, а какво ли е в рая?
Погледът гасне, устните са занемели,
последна въздишка гърдите отправят към тебе, вселено.
Последно дихание, всичко е пито-платено. ...

Рамацоти

Poesía

2020-11-17T14:38:20+02:00 544 1

Стареца 🇧🇬

Старецът с тъжните очи, свит в ъгъла до малкото прозорче,
с набръчкани длани гали, студеното стъкло.
Отваря бавно устни, нежни думи той изрича,
все натам към стъклото вперил поглед,
и отново гали го с ръце, сякаш милва своето дете. ...

Рамацоти

Poesía » Filosófica, Verso libre

2020-11-15T19:24:37+02:00 456 1