23 mar 2021, 18:46

Диван

  Poesía » Otra
676 0 1

Смърта влезе през вратата –

тиха, скромна, някак плаха.

Застина на дивана жълт пред мен,

и заговори с жален глас:

,,Аз тук дойдох при вас сега,

и нося документи тежки."

В протегнатата ръка, 

стикаше листове хартия,

на тях нечия ръка,

изписала бе думи непонятни.

Аз тук нося ги сега,

и хайде, дано да са наред…

От дъното на стаята дочух „наред са

Е  хайде тръгвам си сега,

оправям се, казват ще ме бъде...

В стаята цари пак тишина,

дивана жълт и той мълчи,

листовете хартия тежат на масата,

но не тежат, като тежестта в моята душа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Груев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох и трите стихотворения, и ми харесаха. Понеже имам набито око (и синьо), ми направиха впечатление някои дреболии: главно запетаите. Дреболии, оправят се. Обаче са интересни, като поглед назад, и спомен. Стихотворенията са интересни, не запетаите. 😊

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...