svetlioo (Светломир Златков)

Нощем 🇧🇬

Нощем
Горска импресия
Колата спря. Двигателят изгасна. За миг никой не продума, нито помръдна. В следващия момент отворихме вратите и излязохме навън. Беше тихо, тъмно. Единствената светлина идеше от фаровете и от безбройните звезди, наредени по черното небе. Те като мистични светилници придаваха цв ...

svetlioo

Prosa » Relatos

2009-09-08T20:29:08+03:00 1.3K 1

Раят е на небето 🇧🇬

Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека ...

svetlioo

Prosa » Relatos

2009-07-24T21:16:42+03:00 1.6K 5

Къщата на самотните 🇧🇬

Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...

svetlioo

Prosa » Relatos

2009-06-26T10:51:24+03:00 1.7K 3

Поток на мисълта 🇧🇬

Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...

svetlioo

Prosa » Relatos

2009-06-25T20:24:27+03:00 1.4K

Метрономът 🇧🇬

Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...

svetlioo

Prosa » Relatos

2009-06-24T16:25:16+03:00 1.2K 1

Призрачният колоездач 🇧🇬

Призрачният колоездач
Част първа
Необяснима смърт
Беше някъде около полунощ, но по улицата все още имаше хора. Някои се разхождаха бавно по горещите павета, а други бяха насядали по кафенетата и жадно надигаха поредните чаши, пълни със студени питиета, тъй като днешният ден беше най-горещият от сто ...

svetlioo

Prosa » Relatos

2009-06-23T20:06:55+03:00 1.1K 1