Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолително и попита:
- Госпожо, може ли вече да тръгвам? Часът по солфеж вече е започнал – учителката погледна часовника си и учудена от това, колко бързо и неусетно е минало времето, го пусна да си ходи, като му каза да вземе метронома вкъщи, за да се упражнява.
Момченцето си прибра набързо нещата и изчезна през вратата на камерната зала. Жената внимателно затвори капака на инструмента, установи, че метрономът все още е там, взе го и тръгна към кабинета си. Отключи врата с табела: „Адриана Найденова - Директор”, влезе, остави дървената вещ на пианото, излезе, без да заключва, и слезе с асансьора на входа на сградата. Тъй като имаше малко свободно време, тя реши, че може да остане при другите учител ...