VeNcO (Венцислав Иванов)

VeNcO

8 el resultado

Краят на света

VeNcO

Poesía

Причернява небето - вулканите врат,
дървета се кършат - умира светът.
Градушка повяла е - дъжд не вали,
основи поддават - страшно нали.
Моретата празни са - в тях няма вода, ...

2013-01-18T15:41:58+02:00 669

Прошка

VeNcO

Poesía » De amor

Отиваш си, отивам аз,
любовта сляпа бе за нас.
Разбирам те, и аз сгреших,
обичахме се с вкус парлив.
Говориш на различен език, ...

2012-10-06T16:04:58+03:00 799 1

Тя и книгата

VeNcO

Poesía » Civil

В книгите намираш красота,
прочиташ ги за ден, за два.
Класици ти ги преподават,
те силно те обогатяват.
Опознаваш краища далечни, ...

2012-10-01T11:33:26+03:00 701

Празнота

VeNcO

Poesía

Празнотата прекрасна при мене дойде,
обгърна ме цяла, открадна дъха ми дори.
Сърцето се сбръчка, изтече кръвта ми, къде?
Всичко напусна ума ми, остана само любовта ти. АХ, как боли.
Гледам право напред устремен и жесток, ...

2007-03-21T21:57:00+02:00 1073 2

* * *

VeNcO

Poesía

Мога ли да спра да те обичам,
щом разделя ни смъртта,
да копнея по отминалите дни,
когато жива беше ти.
Да се блъскам и упреквам, ...

2007-03-07T19:50:47+02:00 999 1

Бележка

VeNcO

Poesía

Красива си, знаеш ли? Написах и аз,
на хартийка бяла накъсана в края.
Усмихнах се, после ръката и взех,
бележката вяла във нея превех.
Погледна ме жадно, отвърнах и аз, ...

2007-02-21T22:47:52+02:00 1028 4

За нея

VeNcO

Poesía

През девет земи да отида,
подобна не мога да видя.
Смехът и - болезнен, красив
подобен на извор звънлив.
О, как я обичам! ...

2007-02-19T16:20:32+02:00 1049 4

Искам те

VeNcO

Poesía

Как искам двама да посрещаме нощта прегърнати на лунна светлина,
да шепнеш нежно в моето ухо, да се заричаш, че ще си до мен в добро и зло.
А сетне с устни да те изгоря, със ласки страстни да те подлудя,
звезди милион над нас искрят, но не могат като тебе да блестят.
Но свърши се, зора изгря. Ти тръ ...

2007-02-06T03:01:50+02:00 1309 3

Propuestas