Празнотата прекрасна при мене дойде,
обгърна ме цяла, открадна дъха ми дори.
Сърцето се сбръчка, изтече кръвта ми, къде?
Всичко напусна ума ми, остана само любовта ти. АХ, как боли.
Гледам право напред устремен и жесток,
да не прощавам на никой, след теб се зарекох.
Ще мачкам, ще удрям всеки наред, приятел ли, враг,
за да мога да вкусвам от сладката си празнота.
© Венцислав Иванов Todos los derechos reservados