Vortexa (Васил Петров)

Съд 🇧🇬

Съд
Сред есенно-зимната градска картина,
във сграда до главния път,
заставам аз бавно с душа подсъдима.
Изправям се пак аз на съд. ...

Vortexa

Poesía » Filosófica

2012-01-29T12:48:15+02:00 835 2

Ненужен 🇧🇬

Ненужен
Захвърлен навън, като вещ непотребна,
със спомени в твойте очи,
те стичат се, докато крачиш към бездна,
проливайки свойте сълзи. ...

Vortexa

Poesía » De amor

2011-10-20T07:28:05+03:00 1.9K 11

Студена нощ 🇧🇬

Студена нощ
Студът се процежда в нощта в разгара
на стария неин маскарад
а раните ти като въглен прогарят
със злоба сърцето ти пак ...

Vortexa

Poesía » Filosófica

2011-05-18T22:32:10+03:00 932 3

Една малка съдба 🇧🇬

1. С живота си празен ти търсиш и бродиш.
В душата ти огън гори
и с тази утеха ти тичаш и ходиш -
"Все някак ще спре да боли".
2. Вървиш и усещаш, че гледат звездите, ...

Vortexa

Poesía » De amor

2011-03-26T13:39:56+02:00 993 3

Реквием за една мечта 🇧🇬

Реквием за една мечта
1. Лежиш пак сам с отворени очи в нощта.
По локвите навън отново се гнети луна.
Търсиш светлината и причината за края,
но оставаш пак в душата със студа в безкрая. ...

Vortexa

Poesía » De amor

2010-10-30T17:18:44+03:00 1.4K 3

Преди и сега 🇧🇬

Преди и сега
1. Хей, здравей - помниш ли ме ти дори?
Мина много време, толкова ми сподели.
Помниш ли годините, прекарани със мен.
Помниш ли дъжда, когато тръгна в онзи ден? ...

Vortexa

Poesía » De amor

2010-10-13T21:45:28+03:00 1.6K 2

Всички ние 🇧🇬

1. Ние сме родени под северна звезда
и бродим ний така по тази студена земя.
Вярваме в съдбите си, след безброй борби.
Предците шепнат ни ,,свободен ти бъди или умри,,
2. За загубени приятели няма да скърбим ...

Vortexa

Poesía

2009-08-26T00:35:55+03:00 1K 1

За нея 🇧🇬

За нея
Седя аз в обичайната опушена и задимена яма.
Пак съм сам, около мен пак хора няма.
Но в ъгъла видях лъч златен да седи.
Този лъч тъй светъл, този лъч бе ти! ...

Vortexa

Poesía » Otra

2009-07-02T10:19:39+03:00 944 2

Всичко е различно 🇧🇬

Всичко е различно
1. Веднъж ти вче с мене полетя
далеч през необхватните с око поля.
И радвахме се двамата на нашата любов
и за теб аз бях на смърт дори готов. ...

Vortexa

Poesía

2008-06-15T13:04:43+03:00 1.4K

Moят час 🇧🇬

Моят час
Вече всичко свърши, ти не си до мен,
а и да умирам, аз съм уморен.
Тази дума ,,мрак", която толкоз исках,
вече е в мен, преди го аз подтисках. ...

Vortexa

Poesía » Otra

2008-06-12T17:48:15+03:00 1.2K 2

Kакво е любовта 🇧🇬

Kакво е любовта
(Има любов)
Какво наистина е любовта,
когато тя понася те на сребърни крила?
И всеки моли се: ,,Дано не е за кратко, ...

Vortexa

Poesía

2008-06-11T19:34:04+03:00 1.5K 2

Сам на пътя 🇧🇬

Сам на пътя
1. В очите си без светлина,
сам на пътя само с мойта тъмнина.
Сам, с живота си безсмислен вече,
единствената ми любов умря, замина надалече. ...

Vortexa

Poesía » Otra

2008-05-06T16:56:06+03:00 1.9K 1

Болен свят 🇧🇬

На кого му пука, че в тъмнина изпадаш
и че всеки ден към дъното, че и много по-далеч пропадаш.
В илюзия за времето забързан е светът,
а в мен расте ли и расте гневът.
И ако със някой споделиш какво изпитваш, ...

Vortexa

Poesía » Otra

2008-05-01T18:32:01+03:00 2.1K 6