1. Ние сме родени под северна звезда
и бродим ний така по тази студена земя.
Вярваме в съдбите си, след безброй борби.
Предците шепнат ни ,,свободен ти бъди или умри,,
2. За загубени приятели няма да скърбим
и от смъртта дори ний не се боим.
Тези, който клеймят ни пак в грях,
първи те ще се превърнат в прах.
3. За да живеем такъв живот със години,
има естествено и разумни причини.
Но всички те са скрити, ще останат само в нас
и така ще бъде чак до сетния ни час.
4. Защото с пентаграма вече сме се сляли
и тялото и душата си вече сме предали.
Защото в човешкия живот смисъл не намираме,
а в тъмата всеки ден себе си откриваме.
5. И каквато и да е болка не чувстваме
Физическа, любовна ,,рая,, напуснахме.
И пред нас по-лоша и от ада гледка се отваря.
,,Не ад, а реалността е тука,, някой отговаря.
6. Затова ела, присъедини се ти към нас.
Усети безсмъртието на тъмата в този мрачен час.
И на никаква по-висша сила няма да се уповаваш.
И това ще те предпази ти да не пропадаш.
7. Ще бродиш ти на гробищата през нощта
и няма да се плашиш от реалността.
Ще намериш своето ,,спасение,,.
То е във сърцето ти и дебне своето предназначение.
© Васил Петров Todos los derechos reservados