WilliamStone
6 el resultado
Вълчи завет
WilliamStone (Вилиян Стоянов) WilliamStone
Prosa » Ficción y fantasy
До всички предатели, "съюзници" и 'приятели", спасители, месии, повярвали си прекалено, че овцата вълка ще надвие: ние истинските внуци на Курт Кубрат сме още живи и сме тук, където и да отидем зова на кръвта ще ни повика и ние ще се съберем, тогава когато Вълкът се събуди, единаците ще станат глутн ...
  1084  1 
Нашето време
WilliamStone (Вилиян Стоянов) WilliamStone
Ensayos
Защо живеем в такова време, Господи!? Някой ще каже: че какво му е на времето? Какво ли? - викам аз.
Време на омраза, време на безверие, време на лъжи, на подлост, на мерзост. Е, хайде, сега пък черногледство - ще ми отвърне пак някой. - Винаги е имало такива времена, какво се оплакваш. Не, аз не се ...
  1381  1 
Последна искрица живот
WilliamStone (Вилиян Стоянов) WilliamStone
Prosa
Разпенените вълни се блъскаха бясно в назъбените скали, частици от морския нос. Започваше една от оная морски бури, които не спираха с дни. Идваха изненадващо, предизвестени от силния вятър откъм морето, който неведнъж бе нанасял големи щети на рибарските селища.
Нито писък, нито дори тихо шумолене ...
  922  6 
Кръв от кръвта
WilliamStone (Вилиян Стоянов) WilliamStone
Prosa » Relatos
- Така, първо слагаш левия крак, повдигаш се като се държиш с дясната ръка за седлото и ползваш стремето за опора. А след това пъхаш и другия и постоянно ги държиш в стремената - Асен Иванов, президентът на туристическа агенция “Евскински понт” учеше шестнайсетгодишния си син да язди. Облечен само с ...
  1349  1 
Вълкът на Вардар
WilliamStone (Вилиян Стоянов) WilliamStone
Prosa » Relatos
- Оттегляй се, оттегляй сее! - викаше раненият Вельо, докато стреляше напосоки към турските укрепления. За втори път днес той заповядваше отстъпление. Десет черни сенки се мярнаха в сумрака и прибягаха към близкия лес. Шести ден продължаваше обсадата на крепостта Янина. Вълците на Вардар, които се о ...
  706 
Изгубена душа
WilliamStone (Вилиян Стоянов) WilliamStone
Prosa » Relatos
Последните слънчеви лъчи вече се изгубваха зад архитектурните чудеса на Варна. Морската градина бавно заспиваше, обляна в песента на морските вълни, понякога игриво допълвана от тихия шепот на високите дървета.
Но тази всеобятна красота и хармония беше чужда и далечна на младия наркоман, който се лу ...
  781 
Propuestas
: ??:??