Вървя в незнаен ден, в незнаен час по улицата стара,
пред Президентството минавам в тишина
и виждам бедна, възрастна жена, протегнала ръка,
безмълвно просеща на тротоара.
Смрачава се, а някакъв поет бърника в кофите за смет
в компанията на бездомни псета.
И в гаснещата вече светлина минавам покрай бедната жена,
застинала сред своята несрета.
Но поразен от укора горчив
на нейните страдалчески очи
стъписан спирам аз на тротоара,
че стори ми се там да виждам как
обзета от нахлуващия мрак
с ръка протегната стои България.
автор: manfredman
Informar de una irregularidad
Por favor, avisenos si cree que alguna obra está plagiada o no cumple con el reglamento.
¡Por favor, escribanos sólo como último recurso con una indicación especifica de la irregularidad y si dispone de pruebas!
¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.