elanor11 (Даниела Христова)
25 87
Dec 13, 2017, 8:43 AM

Вървя в незнаен ден...и виждам... 

  Collages » Others
2345 2 8

© Даниела Христова All rights reserved.

Вървя в незнаен ден, в незнаен час по улицата стара,
пред Президентството минавам в тишина
и виждам бедна, възрастна жена, протегнала ръка,
безмълвно просеща на тротоара.

 

Смрачава се, а някакъв поет бърника в кофите за смет
в компанията на бездомни псета.

И в гаснещата вече светлина минавам покрай бедната жена, 
застинала сред своята несрета.

 

Но поразен от укора горчив 
на нейните страдалчески очи
стъписан спирам аз на тротоара,
че стори ми се там да виждам как
обзета от нахлуващия мрак
с ръка протегната стои България.

 

автор: manfredman

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??