Една красива и топла идея, подготвена за вас от M1234567891 (Миночка Митева), очаква новите ви поетични творби, приятели!
Насоките на самата авторка на темата са:
Стихотворение, което да размишлява върху смисъла на човешкия живот и следите, които оставяме след себе си. Времето отминава, младостта избледнява, а материалното остава назад. Но добротата, любовта, думите и спомените, които сме подарили на другите, продължават да живеят. Те поставят въпроса дали истинската стойност на човека не се измерва с това, което е притежавал, а с доброто, което е оставил в сърцата на хората.
Когато времето затвори своята врата,
какво ще остане от нашите следи?
Не злато, не власт, а частица доброта,
една любов, която в нечие сърце гори.
Желая ви успех!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от организатор, който отговаря за популяризирането му и спазване на реда. Организаторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Fin de la candidatura
20 de septiembre de 2026, 22:00
Fin de la votación
20 de septiembre de 2026, 23:00
Número máximo de obras por autor
4
Quien puede votar
Todos los registrados
Cuantas obras se pueden votar
5
Cuando se deben publicar las obras
Después de la aprobación
Clasificar por
Porcentaje de votos
Гласовете за всяка творба се делят на броя регистрирани читатели, които са я отворили (за разлика от общия брояч на посещения ). Всеки читател се брои веднъж, колкото и пъти да препрочита. Оценките, любимите и коментарите имат значение само при равенство.
Аз нямам грехове, които да събличам
от голото си нажежено тяло,
защото смело прегрешенията си обичам,
преродили ме в момиче силно, зряло.
И често си измислям правила, ...
Дали е важно какво след нас остава,
щом не живеем в смутни времена?
Какво си изградил се оценява,
единствено, ако живееш в нищета.
Когато всичко ти поднасят на тепсия, ...
Когато някой ден си аз замина,
дали ще липсвам някому, не знам.
Дори любов към близкия роднина
дали цени се даже сантиграм?
Не търся никъде везна човешка ...
Пролетта отстъпи място на лятото и стана горещо извън прозореца ми.
Любовта идва при децата с нежността на ръцете на техните майки.
Усмивката на жената около децата ѝ блести и е толкова красива, когато има смях на децата си.
Мъжете обичат жените и стават възрастни, когато са заобиколени от любимата ...
Понякога си мисля, че човекът
не е нищо повече от миг —
една прашинка светлина,
забравила за кратко, че е част от вечността.
Раждаме се с шепи, пълни с бъдеще, ...
Това са детайли от хода на времето,
то знае как и къде да се разполага.
Пъхнало здраво ботуша в стремето,
кара всичко край него да бяга.
Ще натисне ключа на Луната, ...
Чакълът на пътеката потръпва
от спомена за бързите ти стъпки
И портата, в желязо обкована,
сънува твоите горещи длани.
Приведен, орехът- връстник твой- в мрака ...
Ти,как си ни отгледала сама?
И още ли във тъмното ридаеше?
И още ли в живота си сама;
за нас се бориш както ти си знаеш?
Заровила в косите тънки пръсти, ...
Всички имаме своята жива мечта,
черно-бяла снимка, жълта по края,
песен, застинала навеки в паметта,
която отключва пътя към Рая.
Морето изхвърли дърво на брега, ...
Не идвай на сватбата ми, татко,
далеко е от теб града.
Не съм момчето твое, малко, сладко -
аз бизнесмен съм и авторитет градя.
Ще бъдат там облечени в костюми, ...
На двадесет и пет, а без надежда,
но също и без розови илюзии.
Смъртта към мен с приканване поглежда,
но аз презирам нейните алюзии.
На двадесет и пет, а без любима, ...
В дома ми любим,
тъй топъл и мил,
дето с теб създадохме с обич и труд,
след време в него, ей тъй - небрежно и забързано
някой друг ще върви по пантофи обут. ...
Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
Ти плакала ли си нощем сама,
когато звездите покриват небето?
Когато Луната целува Земята
и сгушена в теб стои тишината.
Ти чувала ли си как тишината говори? ...
През пръстите времето тихо изтича,
не пита кои сме, какви сме, а просто върви си.
Но има обич, която не стихва,
и светлина,която не бледнее във дните.
Нежността остава,подарена от сърце, ...
С трепет питая твоето нежно дихание
в нощта забързана и толкова млада,
часовете се къпят в стаено мълчание
на бляскава звездна каскада.
Неизречени думи завиват голата ми снага ...
В тихата пламнала нощ,
озарена от звездни пирамиди,
вървя по пясъчен самотен мост
и впивам взор в скалните морски масиви.
Пред мен се шири божествена пустош, ...
Вода сълзи-тече по сталактита,
капчицата капва върху женски гръб,
прекрасно гол и нежен,и не пита-
ще е отхвърлен,или е за него скъп.
Езика му,по котешки-игриво, ...
Стари блокове с остарелите хора,
на квартал във модерен строеж-
все расте и блести без умора,
сито бъдеще-непрестанен растеж.
На тези хора дъщери,синовете, ...
Всяка сутрин по здрач се събуждай
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно, ...
Аз на теб повярвах — ти на мене не,
някой съска те нахално, после следва рев!
И колко пъти се отказвах, от таз игра и след?
Защо е тази ни раздяла — да кажем всичко свърши днес?
Не слушай хората пред тебе, не слушай също мен — ...
Денят започна рано, още преди слънцето да изгрее.
Отметнах одеялото и въздъхнах!
"Поредният скучен и обикновен ден" - си казах!
Но грешах!
Беше "Свети Валентин"! ...
Разхождайки се в парка, сред есенни листа,
изпълнен с бодри мисли за края на света,
внезапно ми просветна, че нашият всемир
е сянка от медуза в безбрежна светла шир,
а всичките ни ежби, тревоги, страхове ...