Една красива и топла идея, подготвена за вас от M1234567891 (Миночка Митева), очаква новите ви поетични творби, приятели!
Насоките на самата авторка на темата са:
Стихотворение, което да размишлява върху смисъла на човешкия живот и следите, които оставяме след себе си. Времето отминава, младостта избледнява, а материалното остава назад. Но добротата, любовта, думите и спомените, които сме подарили на другите, продължават да живеят. Те поставят въпроса дали истинската стойност на човека не се измерва с това, което е притежавал, а с доброто, което е оставил в сърцата на хората.
Когато времето затвори своята врата,
какво ще остане от нашите следи?
Не злато, не власт, а частица доброта,
една любов, която в нечие сърце гори.
Желая ви успех!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от организатор, който отговаря за популяризирането му и спазване на реда. Организаторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Какво ли ще оставя на земята,
когато в танц обгърне ме смъртта?
Навярно ще ме съдят по делата
и стъпките, белязали прахта.
И само спомен като звук от камък ...
Животът немирен, търкулната топка
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с луната, ...
След мен ще остане куплет недописан
и някакъв странен тревожен рефрен.
Някаква стара, прокудена мисъл,
родена в прекрасен за всички ни ден.
След мен ще остане дърво посадено ...
Нощта е близо — там зад хоризонта,
аз крача с гордо вдигната глава,
надвил инертността на мастодонта,
на гръб понесъл своята съдба.
Душата ми е въглен от жарава, ...
Отива си и днешният ми ден -
мънисто от живота ми навярно.
Какво ли утре ще се случи с мен?
Не знам, но го изпращам с благодарност.
Отнася и усмивки, и тъга, ...
Що живот е пред мен – няма как да го спра,
нито как да го върна обратно.
С часове да вървя, после с дни да стоя -
все напред ще лети безвъзвратно.
Затова набелязах в отрязъка дни ...
Педро е беден, но има осем деца
днес за него работа няма
а вкъщи го чака болна на легло жена
Педро има един-единствен проблем –
как да намери за семейството си храна? ...
Не днес, а в някой ноемврийски ден,
ще се обвия с двете си ръце.
Ще бъде сякаш съм попаднал в плен,
ала отвътре ще гори сърце.
Ще има свещ на масата до мен, ...
Живеем сякаш времето е наше
със шепи пълни с „още“ и „след мен“,
със ключове към някакви си къщи,
към чужди утрини и към един забравен ден.
Наричаме ги „моите“ годините, ...
Побеляла и болна
със скърцащи стави...
С нежния поглед на малко дете!
Повежда ме моята майка, а нея отдавна я няма...
към новия свят с думите: „Ще се мре!“ ...
Казват, че сме направени от кал,
Че жената е от Адамово ребро.
Чудя се защо мен Бог ме е създал-
С душа памук, а сърцето от сребро.
На мекото се сяда най-удобно- ...
Когато времето затвори своята врата,
какво ще остане от нашите следи?
Не злато, не власт а частица доброта,
една любов, която в нечие сърце гори.
Ще паднат някога стените на домовете, ...
Времето бърза и тихо отнема
всички илюзии, младост и власт.
Земният път е една теорема –
всеки се пита: „Какво тук бях аз?“
Прах ще покрие парите, колите, ...
Тичах по житейските поляни
и събирах много цветове,
с песни се развличах и с огряно
от слънцето, най-чистото небе.
Сблъскала се с пречки примитивни, ...
Ний всички ще си идем от света,
оставили в преходното своя отпечатък,
за някой прекосил живота ни в степта
като възможен спомен или сълза пролята.
На вятърните мелници оставени и скоростта ...
В чакалнята на малка запустяла гара
опитвам се да хвана някакъв акорд
проплаква старата очукана китара
звукът несъвършен е, но пък аз съм горд –
подрънкването ми прогонва тъмнината – ...
Когато предсмъртният час ни застигне
и в тихия залез дъгата изтлее,
дали ще успеем глава да повдигнем,
дали светлина в очите ще грее?
Тогава защо ни е земното злато ...
Ето, гледам в пропастта толкова години
и очите ми не са така небесно сини.
Все по-рядко се усмихвам, по-малко мечтая.
Станал съм песимист, трябва да призная.
Предпочитам да мълча, рядко говоря. ...
Днес пак спомени ме носят...
към времена, когато бяхме други!?
Единни с любов към всички други.
Грозен Свят... сега ни брули.
Злобни, озверели, оглупели... ...
Времето, времето, всичко е време-
секунди, години или векове-
време, течащо във сплетени вени,
време, прескачащо в тъжно сърце…
Време от първи дъх до последен дъх, ...
Когато си отидем от света
и времето затвори страниците стари,
какво остава всъщност след нощта,
когато и последният ни въглен прегори?
Не са вещите, трупани с години, ...
Аз не търся пътеки към Вечния град –
има много посоки по белия свят.
Без компас ще се лутам. Ще търся земя,
ще утъпквам пътеките нови сама.
Нямам ген във кръвта, наследен от Колумб. ...
Животът стана друг – така разправят.
Човекът за човека не е брат.
Мойсей, Исус и Буда днес забравят,
или не искат да ги разберат.
Поетите на дребно се пилеят, ...