Какво остава след нас

Accepting submissions

Остава време за участие: | 67 автора участват

Една красива и топла идея, подготвена за вас от M1234567891 (Миночка Митева), очаква новите ви поетични творби, приятели!

Насоките на самата авторка на темата са:

Стихотворение, което да размишлява върху смисъла на човешкия живот и следите, които оставяме след себе си. Времето отминава, младостта избледнява, а материалното остава назад. Но добротата, любовта, думите и спомените, които сме подарили на другите, продължават да живеят. Те поставят въпроса дали истинската стойност на човека не се измерва с това, което е притежавал, а с доброто, което е оставил в сърцата на хората.

Когато времето затвори своята врата,

какво ще остане от нашите следи?

Не злато, не власт, а частица доброта,

една любов, която в нечие сърце гори.

Желая ви успех!

Общи условия за Конкурсите:

Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от организатор, който отговаря за популяризирането му и спазване на реда. Организаторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Задаващият темата няма право да участва.

Contest Details

Category Poetry

Organizer toxin (Таня Донова)

Start August 22, 2026 at 9:00 AM

End of submissions September 20, 2026 at 10:00 PM

End of voting September 20, 2026 at 11:00 PM

Maximum works per author 4

Who can vote All registered

How many works can be voted for 5

When to publish works Immediately after approval

Ranking by Voters percent

More contests

67 results

Прашинка от всемира 🇧🇬

Когато някой ден си аз замина,
дали ще липсвам някому, не знам.
Дори любов към близкия роднина
дали цени се даже сантиграм?
Не търся никъде везна човешка ...

Spring_sunrise

Poetry » Philosophical

87 2 2

Омайване 🇧🇬

ОМАЙВАНЕ
На вятъра,
на водата
и на звездите даже
името ти ще пратя, ...

Цена

Poetry » Love

116 2

Последна молитва 🇧🇬

ПОСЛЕДНА МОЛИТВА
С молитвени слова
за дъжд
и още нещо
будувах тази нощ ...

Цена

Poetry » Philosophical

111 2

След нас 🇧🇬

Нощта е близо — там зад хоризонта,
аз крача с гордо вдигната глава,
надвил инертността на мастодонта,
на гръб понесъл своята съдба.
Душата ми е въглен от жарава, ...

VladimirRuykov

Poetry » Philosophical

200 9 22

Характер в гените 🇧🇬

Дали е важно какво след нас остава,
щом не живеем в смутни времена?
Какво си изградил се оценява,
единствено, ако живееш в нищета.
Когато всичко ти поднасят на тепсия, ...

НастяГачева

Poetry » Philosophical

136 1

14+ Ден, "обикновен"! 🇧🇬

Денят започна рано, още преди слънцето да изгрее.
Отметнах одеялото и въздъхнах!
"Поредният скучен и обикновен ден" - си казах!
Но грешах!
Беше "Свети Валентин"! ...

ФеяПаРаЛеЛеПипед

Poetry » Philosophical

131

Спомени за теб 🇧🇬

Аз на теб повярвах — ти на мене не,
някой съска те нахално, после следва рев!
И колко пъти се отказвах, от таз игра и след?
Защо е тази ни раздяла — да кажем всичко свърши днес?
Не слушай хората пред тебе, не слушай също мен — ...

дух

Poetry » Love

164

С благодатност 🇧🇬

Отива си и днешният ми ден -
мънисто от живота ми навярно.
Какво ли утре ще се случи с мен?
Не знам, но го изпращам с благодарност.
Отнася и усмивки, и тъга, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

271 9 22

Кажи го на себе си 🇧🇬

Дали говорим си сами
или това, което съм аз,
си ти?
Нали твоите дела
надявам се да надградя? ...

AnGreg

Poetry » Philosophical

165 1 2

Живот като пясък 🇧🇬

През пръстите времето тихо изтича,
не пита кои сме, какви сме, а просто върви си.
Но има обич, която не стихва,
и светлина,която не бледнее във дните.
Нежността остава,подарена от сърце, ...

milenaeneva

Poetry » Philosophical

184 1

Под чертата 🇧🇬

Вече мога да тегля чертата
на един завършен живот,
а какво ли ме чака нататък ?
Губи се речният брод...
Може би, ако още съм тук, ...

Селева

Poetry » Philosophical

228 3 12

Ти плакала ли си 🇧🇬

Ти плакала ли си нощем сама,
когато звездите покриват небето?
Когато Луната целува Земята
и сгушена в теб стои тишината.
Ти чувала ли си как тишината говори? ...

МагдаленаБорисова

Poetry » Love

201 2

Признателност 🇧🇬

Ти,как си ни отгледала сама?
И още ли във тъмното ридаеше?
И още ли в живота си сама;
за нас се бориш както ти си знаеш?
Заровила в косите тънки пръсти, ...

МагдаленаБорисова

Poetry » Philosophical

174 1 2

СТАЕНА БОЛКА 🇧🇬

Не ми изпращай,сине,пари-
аз съм свикнала с малко да карам.
Не ме унижавай!-много боли,
от това по-тежко ми става.
Тук на село си имам градинка- ...

МагдаленаБорисова

Poetry » Civic

157

Писмо от син 🇧🇬

Не идвай на сватбата ми, татко,
далеко е от теб града.
Не съм момчето твое, малко, сладко -
аз бизнесмен съм и авторитет градя.
Ще бъдат там облечени в костюми, ...

МагдаленаБорисова

Poetry » Philosophical

184 1 1

Следите 🇧🇬

Когато предсмъртният час ни застигне
и в тихия залез дъгата изтлее,
дали ще успеем глава да повдигнем,
дали светлина в очите ще грее?
Тогава защо ни е земното злато ...

Essy

Poetry » Philosophical, Other

211 1 2

Напред! 🇧🇬

Напред, към края на Земята!
Лети към ширен хоризонт!
Дори в устата на ламята
да паднеш, своя кръгозор
да разшириш ще можеш смело. ...

GregoryGrey

Poetry » Philosophical

185

Вехтошари 🇧🇬

Всички тъгуваме
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...

StargazerPathblazer

Poetry » Philosophical

205

Старите картини 🇧🇬

Старите картини се покриват
със прах от минали звезди,
и виждат как пред тях загиват
безброй копнежи и мечти.
И ето - поколения отлитат, ...

GregoryGrey

Poetry » Philosophical

199 1

Ангелска следа 🇧🇬

Голи идваме на този свят —
Непораснали са ни крилата.
Бдят и грижат се за нас —
Те, Ангелите, на Земята.
Забравили за своите крила — ...

PetqStraxilova

Poetry » Philosophical

305 5 8

Последната камбанария 🇧🇬

Последната камбанария
разнася траурния звън.
Не мога вече да се скрия
от мрака - вътре и отвън.
Долита стихващо ридание ...

GregoryGrey

Poetry » Philosophical

206 2

Старият албум 🇧🇬

Албум със снимки черно-бели,
забутан в старо чекмедже –
засмeли са се всички лели
със братовчеди на ръце.
Трапеза, празнична украса – ...

valia1771

Poetry » Philosophical

264 1 7

Следи в сърцата 🇧🇬

Времето тихо отмина,
младостта тихо премина.
Остават само следите,
които пазят душите.
Не златото ще ни пази, ...

HristoDimov

Poetry » Philosophical

472 1

Предчувствие 🇧🇬

Не зная колко надалече
отива моят жизнен път,
но чувствам аз - преваля вече
в средата му почти ръбът.
Добро ли, зло ли надвишава ...

GregoryGrey

Poetry » Philosophical

303 3 8

Novus ordo seclorum 🇧🇬

Стари блокове с остарелите хора,
на квартал във модерен строеж-
все расте и блести без умора,
сито бъдеще-непрестанен растеж.
На тези хора дъщери,синовете, ...

CrowSilverwolf

Poetry » Philosophical, Civic

207

16+ Четири длани 🇧🇬

Вода сълзи-тече по сталактита,
капчицата капва върху женски гръб,
прекрасно гол и нежен,и не пита-
ще е отхвърлен,или е за него скъп.
Езика му,по котешки-игриво, ...

CrowSilverwolf

Poetry » Love, Erotic, Humorous, Landscape

250

Милосърдие 🇧🇬

Морето се напълни с добрини,
превръща ги във златни раковини,
ревниво криещи човешките съдби
и тайните им милион години.
Небето е заето със молби, ...

valia1771

Poetry » Philosophical

280 6

Някога и сега 🇧🇬

Тичах по житейските поляни
и събирах много цветове,
с песни се развличах и с огряно
от слънцето, най-чистото небе.
Сблъскала се с пречки примитивни, ...

Аделаида

Poetry » Other

236 1 5

Път или пътека 🇧🇬

Вървя и хич не ми е леко
Вървя само във една посока
Път ли правя, или мъничка пътека
Не зная, но дано да е високо
Не, че обичам върховете ...

Нехайко

Poetry » Philosophical

196

* 🇧🇬

Умът рисува страшни сцени
на най-красивата съдба,
пази спомени, сломени
от ръката на скръбта..
Но защо му е тъй нужно ...

DeyanaStoyanova

Poetry » Philosophical

189

Време 🇧🇬

Времето, времето, всичко е време-
секунди, години или векове-
време, течащо във сплетени вени,
време, прескачащо в тъжно сърце…
Време от първи дъх до последен дъх, ...

АлисЛарк

Poetry » Philosophical

223 1

В отрязъка дни 🇧🇬

Що живот е пред мен – няма как да го спра,
нито как да го върна обратно.
С часове да вървя, после с дни да стоя -
все напред ще лети безвъзвратно.
Затова набелязах в отрязъка дни ...

Павче

Poetry » Philosophical

262 2 8

Образът на човека 🇧🇬

Пролетта отстъпи място на лятото и стана горещо извън прозореца ми.
Любовта идва при децата с нежността на ръцете на техните майки.
Усмивката на жената около децата ѝ блести и е толкова красива, когато има смях на децата си.
Мъжете обичат жените и стават възрастни, когато са заобиколени от любимата ...

Ruslank

Poetry » Love

257 2

Дирята 🇧🇬

Какво ли ще оставя на земята,
когато в танц обгърне ме смъртта?
Навярно ще ме съдят по делата
и стъпките, белязали прахта.
И само спомен като звук от камък ...

VladimirRuykov

Poetry » Philosophical

386 9 26

Прощаване 🇧🇬

Всяка сутрин по здрач се събуждай
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно, ...

LuluSana

Poetry » Love

146

Благодарност! 🇧🇬

Един живот, една мечта, и след нея -
Светлина!
Частица от мен, тук и сега -
и само миг тя веч
е станала трошица. ...

Sitara

Poetry » Philosophical

201 1

Следа 🇧🇬

Когато времето премине,
когато младостта боли,
когато всичко си замине
и ден след ден назад върви,
не ще останат скъпи вещи, ...

Krisscho

Poetry » Other

238 2

Късче вечност 🇧🇬

Казват, че сме направени от кал,
Че жената е от Адамово ребро.
Чудя се защо мен Бог ме е създал-
С душа памук, а сърцето от сребро.
На мекото се сяда най-удобно- ...

PetqStraxilova

Poetry » Philosophical

346 5 10

Недей 🇧🇬

Не ме помни! Недей!
Бях тук и си заминах.
Бях ангел. Бях злодей.
Бях липса - не достигах.
Преследвах и преследван бях. ...

линасветлана

Poetry » Other

289 3 9

Няма страшно 🇧🇬

Дали умираш днес, сега
или живееш сто години.
Хиляда нека бъдат те.
На тебе няма да ти стигне.
Отчаян сграбчваш всеки ден, ...

ДядоГурбал

Poetry » Philosophical

365 1 6

1 (current)
2
→
2

Какво остава след нас

Една красива и топла идея, подготвена за вас от M1234567891 (Миночка Митева), очаква новите ви поетични творби, приятели!

Насоките на самата авторка на темата са:

Желая ви успех!

Contest Details

Прашинка от всемира 🇧🇬

Омайване 🇧🇬

Последна молитва 🇧🇬

След нас 🇧🇬

Характер в гените 🇧🇬

14+ Ден, "обикновен"! 🇧🇬

Спомени за теб 🇧🇬

С благодатност 🇧🇬

Кажи го на себе си 🇧🇬

Живот като пясък 🇧🇬

Под чертата 🇧🇬

Ти плакала ли си 🇧🇬

Признателност 🇧🇬

СТАЕНА БОЛКА 🇧🇬

Писмо от син 🇧🇬

Следите 🇧🇬

Напред! 🇧🇬

Вехтошари 🇧🇬

Старите картини 🇧🇬

Ангелска следа 🇧🇬

Последната камбанария 🇧🇬

Старият албум 🇧🇬

Следи в сърцата 🇧🇬

Предчувствие 🇧🇬

Novus ordo seclorum 🇧🇬

16+ Четири длани 🇧🇬

Милосърдие 🇧🇬

Някога и сега 🇧🇬

Път или пътека 🇧🇬

* 🇧🇬

Време 🇧🇬

В отрязъка дни 🇧🇬

Образът на човека 🇧🇬

Дирята 🇧🇬

Прощаване 🇧🇬

Благодарност! 🇧🇬

Следа 🇧🇬

Късче вечност 🇧🇬

Недей 🇧🇬

Няма страшно 🇧🇬

Comments

Queue