Какво остава след нас
Приемат се произведения
Остава време за участие:
| 62 автора участват
Една красива и топла идея, подготвена за вас от M1234567891 (Миночка Митева), очаква новите ви поетични творби, приятели!
Насоките на самата авторка на темата са:
Стихотворение, което да размишлява върху смисъла на човешкия живот и следите, които оставяме след себе си. Времето отминава, младостта избледнява, а материалното остава назад. Но добротата, любовта, думите и спомените, които сме подарили на другите, продължават да живеят. Те поставят въпроса дали истинската стойност на човека не се измерва с това, което е притежавал, а с доброто, което е оставил в сърцата на хората.
Когато времето затвори своята врата,
какво ще остане от нашите следи?
Не злато, не власт, а частица доброта,
една любов, която в нечие сърце гори.
Желая ви успех!
Общи условия за Конкурсите:
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Конкурсът се създава от организатор, който отговаря за популяризирането му и спазване на реда. Организаторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Детайли на конкурса
Категория
Поезия
Организатор
toxin (Таня Донова)
Начало
22 август 2026 г. в 9:00
Краен срок за участие
20 септември 2026 г. в 22:00
Край на гласуването
20 септември 2026 г. в 23:00
Максимален брой произведения от автор
4
Кой може да гласува
Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува
5
Кога да се публикуват произведенията
Веднага след одобрение
Класиране по
Процент гласували
62 резултата
С благодатност
Отива си и днешният ми ден -
мънисто от живота ми навярно.
Какво ли утре ще се случи с мен?
Не знам, но го изпращам с благодарност.
Отнася и усмивки, и тъга, ...
мънисто от живота ми навярно.
Какво ли утре ще се случи с мен?
Не знам, но го изпращам с благодарност.
Отнася и усмивки, и тъга, ...
114
5
16
Не ме помнете
Не искам паметник от студен гранит,
нито страница във земната ви книга.
Духът ми е номад във времето увит,
на който шепа синева му стига.
Не бях програма със срок и със бюджет. ...
нито страница във земната ви книга.
Духът ми е номад във времето увит,
на който шепа синева му стига.
Не бях програма със срок и със бюджет. ...
111
1
5
Кажи го на себе си
Дали говорим си сами
или това, което съм аз,
си ти?
Нали твоите дела
надявам се да надградя? ...
или това, което съм аз,
си ти?
Нали твоите дела
надявам се да надградя? ...
68
1
1
Живот като пясък
През пръстите времето тихо изтича,
не пита кои сме, какви сме, а просто върви си.
Но има обич, която не стихва,
и светлина,която не бледнее във дните.
Нежността остава,подарена от сърце, ...
не пита кои сме, какви сме, а просто върви си.
Но има обич, която не стихва,
и светлина,която не бледнее във дните.
Нежността остава,подарена от сърце, ...
105
Под чертата
Вече мога да тегля чертата
на един завършен живот,
а какво ли ме чака нататък ?
Губи се речният брод...
Може би, ако още съм тук, ...
на един завършен живот,
а какво ли ме чака нататък ?
Губи се речният брод...
Може би, ако още съм тук, ...
147
3
12
Ти плакала ли си
Ти плакала ли си нощем сама,
когато звездите покриват небето?
Когато Луната целува Земята
и сгушена в теб стои тишината.
Ти чувала ли си как тишината говори? ...
когато звездите покриват небето?
Когато Луната целува Земята
и сгушена в теб стои тишината.
Ти чувала ли си как тишината говори? ...
113
2
Признателност
Ти,как си ни отгледала сама?
И още ли във тъмното ридаеше?
И още ли в живота си сама;
за нас се бориш както ти си знаеш?
Заровила в косите тънки пръсти, ...
И още ли във тъмното ридаеше?
И още ли в живота си сама;
за нас се бориш както ти си знаеш?
Заровила в косите тънки пръсти, ...
110
1
2
СТАЕНА БОЛКА
Не ми изпращай,сине,пари-
аз съм свикнала с малко да карам.
Не ме унижавай!-много боли,
от това по-тежко ми става.
Тук на село си имам градинка- ...
аз съм свикнала с малко да карам.
Не ме унижавай!-много боли,
от това по-тежко ми става.
Тук на село си имам градинка- ...
88
Писмо от син
Не идвай на сватбата ми, татко,
далеко е от теб града.
Не съм момчето твое, малко, сладко -
аз бизнесмен съм и авторитет градя.
Ще бъдат там облечени в костюми, ...
далеко е от теб града.
Не съм момчето твое, малко, сладко -
аз бизнесмен съм и авторитет градя.
Ще бъдат там облечени в костюми, ...
101
1
1
Следите
Когато предсмъртният час ни застигне
и в тихия залез дъгата изтлее,
дали ще успеем глава да повдигнем,
дали светлина в очите ще грее?
Тогава защо ни е земното злато ...
и в тихия залез дъгата изтлее,
дали ще успеем глава да повдигнем,
дали светлина в очите ще грее?
Тогава защо ни е земното злато ...
143
1
1
Напред!
Напред, към края на Земята!
Лети към ширен хоризонт!
Дори в устата на ламята
да паднеш, своя кръгозор
да разшириш ще можеш смело. ...
Лети към ширен хоризонт!
Дори в устата на ламята
да паднеш, своя кръгозор
да разшириш ще можеш смело. ...
118
Вехтошари
Всички тъгуваме
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...
151
Старите картини
Старите картини се покриват
със прах от минали звезди,
и виждат как пред тях загиват
безброй копнежи и мечти.
И ето - поколения отлитат, ...
със прах от минали звезди,
и виждат как пред тях загиват
безброй копнежи и мечти.
И ето - поколения отлитат, ...
152
1
Ангелска следа
Голи идваме на този свят —
Непораснали са ни крилата.
Бдят и грижат се за нас —
Те, Ангелите, на Земята.
Забравили за своите крила — ...
Непораснали са ни крилата.
Бдят и грижат се за нас —
Те, Ангелите, на Земята.
Забравили за своите крила — ...
249
4
8
Последната камбанария
Последната камбанария
разнася траурния звън.
Не мога вече да се скрия
от мрака - вътре и отвън.
Долита стихващо ридание ...
разнася траурния звън.
Не мога вече да се скрия
от мрака - вътре и отвън.
Долита стихващо ридание ...
159
1
Старият албум
Албум със снимки черно-бели,
забутан в старо чекмедже –
засмeли са се всички лели
със братовчеди на ръце.
Трапеза, празнична украса – ...
забутан в старо чекмедже –
засмeли са се всички лели
със братовчеди на ръце.
Трапеза, празнична украса – ...
212
1
7
Следи в сърцата
Времето тихо отмина,
младостта тихо премина.
Остават само следите,
които пазят душите.
Не златото ще ни пази, ...
младостта тихо премина.
Остават само следите,
които пазят душите.
Не златото ще ни пази, ...
340
1
Предчувствие
Не зная колко надалече
отива моят жизнен път,
но чувствам аз - преваля вече
в средата му почти ръбът.
Добро ли, зло ли надвишава ...
отива моят жизнен път,
но чувствам аз - преваля вече
в средата му почти ръбът.
Добро ли, зло ли надвишава ...
260
3
8
Novus ordo seclorum
Стари блокове с остарелите хора,
на квартал във модерен строеж-
все расте и блести без умора,
сито бъдеще-непрестанен растеж.
На тези хора дъщери,синовете, ...
на квартал във модерен строеж-
все расте и блести без умора,
сито бъдеще-непрестанен растеж.
На тези хора дъщери,синовете, ...
170
16+ Четири длани
Вода сълзи-тече по сталактита,
капчицата капва върху женски гръб,
прекрасно гол и нежен,и не пита-
ще е отхвърлен,или е за него скъп.
Езика му,по котешки-игриво, ...
капчицата капва върху женски гръб,
прекрасно гол и нежен,и не пита-
ще е отхвърлен,или е за него скъп.
Езика му,по котешки-игриво, ...
204
Милосърдие
Морето се напълни с добрини,
превръща ги във златни раковини,
ревниво криещи човешките съдби
и тайните им милион години.
Небето е заето със молби, ...
превръща ги във златни раковини,
ревниво криещи човешките съдби
и тайните им милион години.
Небето е заето със молби, ...
231
3
Път или пътека
Вървя и хич не ми е леко
Вървя само във една посока
Път ли правя, или мъничка пътека
Не зная, но дано да е високо
Не, че обичам върховете ...
Вървя само във една посока
Път ли правя, или мъничка пътека
Не зная, но дано да е високо
Не, че обичам върховете ...
177
*
Умът рисува страшни сцени
на най-красивата съдба,
пази спомени, сломени
от ръката на скръбта..
Но защо му е тъй нужно ...
на най-красивата съдба,
пази спомени, сломени
от ръката на скръбта..
Но защо му е тъй нужно ...
166
Време
Времето, времето, всичко е време-
секунди, години или векове-
време, течащо във сплетени вени,
време, прескачащо в тъжно сърце…
Време от първи дъх до последен дъх, ...
секунди, години или векове-
време, течащо във сплетени вени,
време, прескачащо в тъжно сърце…
Време от първи дъх до последен дъх, ...
191
1
В отрязъка дни
Що живот е пред мен – няма как да го спра,
нито как да го върна обратно.
С часове да вървя, после с дни да стоя -
все напред ще лети безвъзвратно.
Затова набелязах в отрязъка дни ...
нито как да го върна обратно.
С часове да вървя, после с дни да стоя -
все напред ще лети безвъзвратно.
Затова набелязах в отрязъка дни ...
230
1
6
Образът на човека
Пролетта отстъпи място на лятото и стана горещо извън прозореца ми.
Любовта идва при децата с нежността на ръцете на техните майки.
Усмивката на жената около децата ѝ блести и е толкова красива, когато има смях на децата си.
Мъжете обичат жените и стават възрастни, когато са заобиколени от любимата ...
Любовта идва при децата с нежността на ръцете на техните майки.
Усмивката на жената около децата ѝ блести и е толкова красива, когато има смях на децата си.
Мъжете обичат жените и стават възрастни, когато са заобиколени от любимата ...
214
2
Дирята
Какво ли ще оставя на земята,
когато в танц обгърне ме смъртта?
Навярно ще ме съдят по делата
и стъпките, белязали прахта.
И само спомен като звук от камък ...
когато в танц обгърне ме смъртта?
Навярно ще ме съдят по делата
и стъпките, белязали прахта.
И само спомен като звук от камък ...
357
8
26
Благодарност!
Един живот, една мечта, и след нея -
Светлина!
Частица от мен, тук и сега -
и само миг тя веч
е станала трошица. ...
Светлина!
Частица от мен, тук и сега -
и само миг тя веч
е станала трошица. ...
166
1
Късче вечност
Казват, че сме направени от кал,
Че жената е от Адамово ребро.
Чудя се защо мен Бог ме е създал-
С душа памук, а сърцето от сребро.
На мекото се сяда най-удобно- ...
Че жената е от Адамово ребро.
Чудя се защо мен Бог ме е създал-
С душа памук, а сърцето от сребро.
На мекото се сяда най-удобно- ...
317
5
10
Недей
Не ме помни! Недей!
Бях тук и си заминах.
Бях ангел. Бях злодей.
Бях липса - не достигах.
Преследвах и преследван бях. ...
Бях тук и си заминах.
Бях ангел. Бях злодей.
Бях липса - не достигах.
Преследвах и преследван бях. ...
269
3
9
Няма страшно
Дали умираш днес, сега
или живееш сто години.
Хиляда нека бъдат те.
На тебе няма да ти стигне.
Отчаян сграбчваш всеки ден, ...
или живееш сто години.
Хиляда нека бъдат те.
На тебе няма да ти стигне.
Отчаян сграбчваш всеки ден, ...
315
1
6
Прагът
В тихата пламнала нощ,
озарена от звездни пирамиди,
вървя по пясъчен самотен мост
и впивам взор в скалните морски масиви.
Пред мен се шири божествена пустош, ...
озарена от звездни пирамиди,
вървя по пясъчен самотен мост
и впивам взор в скалните морски масиви.
Пред мен се шири божествена пустош, ...
218
Невидим бастун
Аз нямам грехове, които да събличам
от голото си нажежено тяло,
защото смело прегрешенията си обичам,
преродили ме в момиче силно, зряло.
И често си измислям правила, ...
от голото си нажежено тяло,
защото смело прегрешенията си обичам,
преродили ме в момиче силно, зряло.
И често си измислям правила, ...
213
Безкрайната нишка
С трепет питая твоето нежно дихание
в нощта забързана и толкова млада,
часовете се къпят в стаено мълчание
на бляскава звездна каскада.
Неизречени думи завиват голата ми снага ...
в нощта забързана и толкова млада,
часовете се къпят в стаено мълчание
на бляскава звездна каскада.
Неизречени думи завиват голата ми снага ...
188
След мен
В дома ми любим,
тъй топъл и мил,
дето с теб създадохме с обич и труд,
след време в него, ей тъй - небрежно и забързано
някой друг ще върви по пантофи обут. ...
тъй топъл и мил,
дето с теб създадохме с обич и труд,
след време в него, ей тъй - небрежно и забързано
някой друг ще върви по пантофи обут. ...
195
