Приказка за любовта
(Есе)
14 февруари, Свети Валентин, денят на влюбените, празникът на сърцето и душата. Вървиш сам, с размътено съзнание, с блуждаещ поглед, обзет от тръпки, носещи неопределими чувства, навяващи безпокойство и тъга. Вървиш и гледаш безброй усмивки, гледаш щастливо прегърнали се двойки, радващи се на живота, разменящи си любовни подаръци. Прибираш се сам, заспиваш, а на сутринта нито помен от изминалия ден, от щастливите двойки, усмивките и многото подаръци. Остават само тези тръпки, преминаващи през тялото като морски вълни, разбиващи се от камъните навътре в морето. И изведнъж осъзнаваш, че тези камъни, в които се разбиват вълните, всъщност са собственото ти сърце и душа, а тези неопределими тръпки са нещастието на несподелената любов. Тогава в съзнанието ти като на кинолента се явява образът на любимия човек и всичките ви общи преживявания. Тогава разбираш... разбираш, че си безумно влюбен, неизлечимо самотен и единственото лекарство е едно име, един жест, една усм ...