Винаги съм си задавала въпроса, защо хората обичат да пишат тъжни неща. Не отричам, че от друга страна има и много забавни произведения. Но определено ми прави впечатление, че не можем до край да опишем хубавите емоции и те не могат да стоят така добре на белия лист. За разлика от мрачните - те са като отдушник, все едно си дръпнал запушалката на ваната и всичко се излива и носи във водовъртежа на собствената ти душа. Защо пиша това и аз не знам, може би защото наскоро си зададох въпроси и си правих равносметки, че всичко, което съм написала в съзнателния си и естествено грамотен живот, е било под влиянието на любовна мъка или шумен скандал, долни сплетни по моята мила личност и какви ли не проблеми. И нито един път нещо весело, позитивно и енергично. Ако ми се случи нещо и някой открие моите "произведения" (далеко съм от мисълта, че съм надарена да пиша красиво и разбираемо) ще помисли, че съм била най-нещастният човек на планетата.
Естествено, фактът, че прекарах часове, забила нос в ...