Дъждът вали. Мокро и кално е. Капките уморено се стичат по студения прозорец. Не знаят къде са. Не ги интересува. Скоро дъждът ще спре, ще дойде вятърът и от тях няма да остане и следа... Капките се стичат по стъклото. Колко много дъжд! Колко много самота! Локвите са големи и развълнувани. Вятърът набраздява повърхността им, тежки капки нарушават покоя.
Глупости!!!
Какъв дъжд? Вече грее студено, самодоволно слънце. Защо се показа? И без това има толкова много облаци. Те отново ще те затулят! Ще видиш! Облаците са безмилостни. Те са черни, сиви, злокобни, страшни, неправилни. Те са грешка. Нарочна и трудна за отстраняване грешка. Ще се справиш ли с това? Ти - някакво си учудено слънце!? Винаги ще има облак, който да ти попречи да грееш! Помни това!!!
Пее птичка. Тя е щастлива. Тя е спокойна. Тя е весела. Тя не знае за облаците и вече е забравила дъжда. Тя е щастлива!!!
Лети самолет. Не се вижда - облаците пречат. Тези нагли облаци!
Те ще си отидат! Защото няма непоправими грешки.
Кога?????
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse