Дъждът вали. Мокро и кално е. Капките уморено се стичат по студения прозорец. Не знаят къде са. Не ги интересува. Скоро дъждът ще спре, ще дойде вятърът и от тях няма да остане и следа... Капките се стичат по стъклото. Колко много дъжд! Колко много самота! Локвите са големи и развълнувани. Вятърът набраздява повърхността им, тежки капки нарушават покоя.
   Глупости!!!
   Какъв дъжд? Вече грее студено, самодоволно слънце. Защо се показа? И без това има толкова много облаци. Те отново ще те затулят! Ще видиш! Облаците са безмилостни. Те са черни, сиви, злокобни, страшни, неправилни. Те са грешка. Нарочна и трудна за отстраняване грешка. Ще се справиш ли с това? Ти - някакво си учудено слънце!? Винаги ще има облак, който да ти попречи да грееш! Помни това!!!
   Пее птичка. Тя е щастлива. Тя е спокойна. Тя е весела. Тя не знае за облаците и вече е забравила дъжда. Тя е щастлива!!!
   Лети самолет. Не се вижда - облаците пречат. Тези нагли облаци!
Те ще си отидат! Защото няма непоправими грешки.

                                                                         Кога?????