Има жени, които изначално са създадени да бъдат такива. Не биха могли дори да поискат да са нещо друго. Можеш да им откраднеш всичките обувки на висок ток, гримовете барабар с най-ярко червеното от всичките им червила и дори претенциозната табакера, върху която винаги почукват цигарата, преди да я запалят. Такива жени може да облечеш в дрипи и да пребиеш с камшик, да държиш гладни, да им направиш мастектомия, да им премахнеш матката, да ги подстрижеш гола глава, да ги обезобразиш, можеш всичко, всичко да им сториш, освен едно. Под съсипаната кожа, зад избитите зъби, босите им крака, дори счупени, ще потропват в ритъма на същите токчета, които ти наивно си мислела, че ги правят жени. Жените просто се раждат такива. Разпознават се по грациозните движения на пръстите, по усмивките, които глупавите мъже мислят за загадъчни, по лекотата, с която се блъскат в теб и те отнасят на някъде, някъде от където не искаш да се връщаш. Не, такива жени нямат нужда да са особено красиви. Поне не по баналния начин- идеални пропорции на лице и тяло и перфектна кожа. Това е за аматьорите. На истинските жени не им е нужно нищо. Нищо, освен онова всичко, което ти никога няма да притежаваш. Кокетното придържане на телефона, умелото замятане на косата в точния момент, отиграното безразличие при издишането на цигарения дим. Жена, за която си струва и човек да убиеш. Чуваш ли как Йовков се провиква „грешна беше тая жена, но хубава“? Мислиш си го, докато бавно изпълзяваш изпод черупката. Навън вали, а охлювите така обичат дъжда. Ако можеше да си пожелаеш нещо и само за днес да забравиш дъжда, пълзенето и черупката. Ако Пепеляшка беше достатъчно щедра, за да ти отстъпи за мъничко приказката си. Ако в Холивут имаше ден на отворените врати с цел благотворителност за всички жени, които не са съвсем жени – безплатна целувка с Ричард Гиър и танц на онази песен, която макар и за 5 минути ще те излъже, че ТИ си хубавата жена. Не симпатичната, приятната, леко тромавата, смотаната, обикновената. Бавно свличаща се бримка по сатенения чорап, сластно прехапващи се устни, къса рокля, надигаща се от вентилатор, провлаченото „Happy birthday, Mr. President…“ Всяко парченце от теб носи мириса на желанието. Кожата ти е подвижен пясък, който хищнически поглъща изкушените погледи. Ужасно ги възбужда жестокостта, с която си представят, че ще ги сдъвкаш. Всеки иска да е следващ, никой не се страхува да умре в теб. Признай си, че да си поиграеш на жена беше забавно? Наближава полунощ, а е закон, че в толкова Пепеляшка си отива. Няма да оставяш пантофка, чакайки някакъв малоумен принц, да те открие по нея нали? Нима ти трябва мъж, който с такава лекота можеш да надхитриш, някой, който е повярвал, че си жена…