Когато Бог ти даде от всички по много и най-вече умствен капацитет, който е съчетан с проникновено усещане за хора и ситуации, или т.нар. естествена психология, когато знаеш всичко за всеки, а когато не го знаеш, то тогава ти се споделя.

          Е с това съм живяла цял живот, опитвах се да създам връзки, но там някъде, между ума и интуицията, нещата се прекъсваха.

            Природата винаги е в равновесие, е, и тя реши да ме надари със способността да обичам твърде силно и твърде упорито, да се боря за любовта си, било тя и загубена кауза, дори когато цялото ти обкръжение се противопоставя. Обичта към един човек ме промени до неузнаваемост, разтворих се в неговия свят, загубих себе си и най-вече интелекта си, посветих цялата си същност.

            Никога не съм знаела коя е голямата борба, преодолях сериозни пречки пред себе си, но никога не съм предполагала, че ме чака толкова голямо препятствие.

            Моментът, в който ще затворя  вратата на човека, който е целият ми свят, който ти е дал сърцето си, всичките си мечти и надежди, за да бъде с мен.

            Когато интелектуално хората не съвпадат, а любовта е налице, е за тая формула не съм разсъждавала, нито живота ми е предлагала този вариант.

            Защо написах тези слова, защото ме е яд  на себе си, че не мога да намеря изход, защото светът се люлее от природни бедствия и локални войни, а аз разсъждавам за собствения си ограничен свят, защото трябва да избера между себе си и човека срещу мен.

            Винаги съм се уповавала на математиката и в частност логиката за ситуациите, но сега безпътицата е налице, надявам се че мисълта няма да ме подведе.