* * *

Страдам за един мъж. Даже вече това не е болка, всичко в мен вече е угаснало, но не мога да го забравя. Всяка негова дума ме изпълва, всяка негова прегръдка ме изгаря... искам го с тялото си, с душата си, със сърцето си. Какво да направя?... Отново се появи в живота ми, след като си мислех, че е дошъл края, но всичко сякаш е един кръговрат, който няма край. В живота ни имаше други, мислех си, че съм обичала, че съм била щастлива, но всичко беше временно и отминаваше и след това той отново се появяваше в живота ми. Пътищата ни все се преплитат, той с някаква невидима примка ме е хванал и не ме пуска, но аз вече не мога да живея така. Не мога всеки ден да живея с мисълта кога ще го видя, дали днес ще ми се обади... Не мога всеки път да ходя след полунощ, за да го видя, да ставам от сън, за да прекарам малко време с него, защото не знам кога пак ще сме заедно и разчитам на всяка една минута... Не мога вече да вярвам на думите му, на погледа му, нежните докосвания... Страх ме е, че мога отново да го заобичам силно и да страдам... Защо преди 2 години той не ми каза това което ми казва сега? Защо тогава не искаше да сме заедно? Сега ми казва, че иска нещо, иска мен, аз и той... Но тези негови думи аз съм ги чакала твърде дълго време, сега изречени сякаш носят много повече болка, защото ме връщат назад и отварят стари рани. Когато ги чух, когато го прочетох в очите му, времето спря и аз се озовах две години назад и толкова исках да върна времето назад, за да мога да м кажа: "Да, искам те, обичам те." Но сега, чувайки ги, аз не мога да го кажа това, защото болката остана, времето не я изтри от сърцето ми и точно тази болка не ми позволи да го обичам пак. За съжаление ние пак сме далеч от друг... Пиша и искам да заплача, тихо, съвсем тихо, така че никой да не ме чуе, сама да си поплача. Липсва ми! И го обичам...