А къде беше ти тогава

Там ли си? Не усещам ръката ти на моето рамо. Нощта е тъмна и студена... А ти къде си? Защо те няма до мен? Може би не те искам вече? Може би не те обичам както преди?
Мислиш ли, че съм забравила всичко между нас? Мислиш, че не те обичам както преди, само защото вече не си единствения, който ме докосва. Ала всъщност кой е той?
Познавам ли го? Той стоеше там до мен... Детската ни игра ни подтикна да сме по-свободни от обикновено... И какво от това?! Той казвал ли ми е, че ме обича? Целувал ли ме е?
Той стоеше тихо и кротко до мен и все пак това означаваше много. Може би близостта му ме плаши. Или пък ми харесва да е до мен...Ти как мислиш? Бих ли направила същата грешка отново?
Помниш ли какво стана тогава? Аз заминах с него, а ти остана сам... И все пак ме чака всичките тези месеци, на същото място, със същите чувства. А може би сега ме обичаш повече от тогава?
Помниш ли колко странно беше тогава? Странно не е точната дума да определи отношенията ни... По простата причина, че аз изпитвах само привличане. Малкото момиченце, което ти забеляза, искаше само да си поиграе... И в играта си те загубих, защото намерих нова, по-интересна играчка от теб. Боли като ти го казвам, нали? Ти винаги се мислиш за по-добър във всичко. Сега май не позна.
Стоиш и ме гледаш в очите с желанието да ти кажа нещо мило, да ти кажа, че всичко това е лъжа. Е, не е ЛЪЖА! Първият път всеки има право да сгреши, но явно аз не мога да преодолявам пречки, като "нови играчки". Защо? - Обичам да си играя. Всяко ново нещо ми е интересно, както и ти ми беше интересен първия път. След това ми стана навик да съм с теб. А сега какво изпитвам? Знам ли..?!
Уважение? - НЕ; Привързаност? - Не бих казала. Знам какво искаш... Но любовта ми не може да е само за теб! Мислиш, че обичам всеки, когото видя? - Не е така, обичам тези, които ме обичат! Ти казваш, че ме обичаш, но онази вечер ме остави сама... Но той беше там и ми показа по детски интереса си към мен, накара ме да се засмея така, както от скоро не бях го правила. Мислиш, че те лъжа и единственото, което искам е да страдаш... Е, аз не искам да страдаш... Но не мисля, че и аз трябва да го правя. С теб вече нямаме нищо общо.
Преди ти беше"Интересния", "Новия", "Непознатия" и "Единствения"!
А след време стана Уважавания човек, към когото съм привързана. Мислиш, че той е виновен?... Казваш, че си готов на всичко за мен?... Ала къде беше ти тогава, когато той ми показа, че може да ми даде това, от което се нуждая толкова силно. А то е съвсем малко: разнообразие с частичка нежност. Нещо, което и децата могат да направят.
А къде беше ти тогава?