„А на третия ден Той възкръсна от мъртвите”

Без страдание няма изкупление, без изкупление няма спасение, без спасение няма вечен живот, а нямаме ли вече живот, земният ни значи е бил напразен. Без проливане на кръв няма завет между Бога и хората. Без тази кръв да е свята покривало над греховете ни не може да има, защото човекът е сам роден в грехове и сам не може да се спаси от тях. Тогава кой да го избави? Само Този, за Когото всичко е възможно, а от нас, грешните, се изисква само вяра – чиста и непоколебима.

Човекът понякога е толкова безсилен в извършването на добри дела, дори и да има желание за тях. Ако попитаме някого как трябва да се постъпи в дадена ситуация, интуитивно той ще избере правилния път, но делата ни твърде често се разминават с думите ни. Знаем какво трябва да правим, но все нещо или някой ни спират, за да го извършим. За да вършим добро, трябва любов. Липсата на любов ни пречи да бъдем такива, каквито трябва да бъдем.

И ето Един, Който беше съвършен в думите и делата си. Превъплътил в себе си човешкото и божественото. Изпратен от Този, Който извършва в името на човечеството най-голямата саможертва – принасянето на единородния Си Син в жертва на грешните хора, защото ни един преди или след нас би се родил без грехове, освен Христос. Отец направи в очите Си грешен Онзи, Който нивга грях не е вкусвал, за да разменим на кръста ролите си и да получим това, което най-малко заслужаваме – милост и прошка. Сърцето и тялото на Христос бяха раздирани от болки и мъки, за които всички думи на света няма да стигнат, за да ги опишат. Те са извън човешките представи, но всичко това бе понесено с идеята всеки един от нас да бъде изкупен, не защото го заслужава, а защото Бог ни възлюби още от момента, когато бяхме пропити от греха, а колко повече ни обича сега, когато върху нас като защита се е изляла кръвта на Христос.

И така, идва най-тежкият ден в християнския свят – разпъването на Христос. Публичното унижение, гаврите, които изтърпява Той, прекъсването на връзката Му с Отец, защото Той сам пита „Отче, защо ме остави?”, всичко това се извършва за онази ревяща и кръвожадна тълпа пред Него, която се наслаждава на мъките Му. Кърваво зрелище, което засища глада на тези обезумели глупци, подиграващи се на Този, Който пред очите им извършва най-големият акт на истинска любов в човешката история. Защото ако някой търси синоним на любов, то това е жертва, то това е Христос.

След страданието и смъртта идват победата и вечният живот. Това, което за хората бе невъзможно, за Бога стана възможно. Доброто победи злото. Бог победи дявола. Смъртта отстъпи път на вечния живот. Грехът се предаде пред прошката. Чутовното дело на кръста бе извършено и всяка човешка душа намери спасение. Бог направи мост между Себе Си и хората, който никой не може да прекъсне. По този мост може вече всеки да премине след Възкресението в онази неделя, която промени света.