Тук няма да се опитвам да говоря с езика на логиката за нещо, за което не бива и не може да се говори с този език, защото просто принизява. Върховният акт на анихилация е нещо по-голямо от всяка логика на нещата и езика. В него няма разум в този смисъл, в който сме свикнали да разбираме тази дума, а нещо тотално, отвъд логиката, но не отвъд мисълта, нещо побиращо в себе си абсолютното и в миг ставащо нищо. Този синтез е отвъд всичко. В него няма фалш, няма надежда, няма я онази изкрица безсмислен смисъл, който е иманентно въплътен във всяко наше действие, дума, идея и изобщо мисъл. Няма я онази жалка суета, пропиваща цялото ни същество, няма го онзи гнусен страх, няма я фантасмагорията на глупците, няма го онова презряно тещеславие... няма, няма, няма... няма ги тези жалки отрови. В него има само кристална чистота!!! Това е единственият акт, в който за миг докосваме абсолютността на свободата, в него волята ни се разгръща в една непрекъснатост, която е извън времето и в безумния си галоп обхваща... Не, не, не, не обхаваща, а става Битието. Но не просто битието, а онова битие, което е не просто всичко, не просто е немислимо, ами, по дяволите, самото това, което Е и Е във всичко, и Е самото всичко. Тоест тази универсалност, която е необозрима за нас, но в която се превръщаме. Защото нашата воля е онази гнусна храчка, която никой БОГ не може да изтрие, която не може да бъде обхваната, защото тя е всичко и разтваряйки се в акта на самоубийството, тя Е. Колко са жалки онези, които смятат, че самоубийството е емоционален акт. Те виждат в него само онова, което то е до момента, в който куршумът докосне плътта, но не разбират онова, което се крие оттук нататък, а то е нещо чисто. То е върховният миг на живот, в него се вижда безумен блясък в очите, който не напомня с нищо за смъртта!Напротив, в него има необятна дълбочина, изпепеляваща не толкова с върховната си мъдрост, а с онова... Как да го нарека??? Просто живот! Да, само живот и нищо друго. Напук на всички вас ще изкрещя: ”самоубийството е единственият начин да се докоснем до живота. ”СМЪРТТА Е ЖИВОТ!!! Той не е във времето, той не е нещо, за което да мечтаем, нещо, което да чакаме с нетърпение, нито нещо, на което да се уповаваме. Това са все неща, над които Е, под които Е, извън които Е, защото не Е, в смисъл, който приписваме на това Е... Ще се изразя малко парадоксално (но няма как, нали истината е парадоксална): то Е и не Е. Именно в мига на това сливане ние сме живот, иначе никога не сме живи в този абсолютен смисъл. Защото през всеки друг миг сме изпълнени със страхове и надежди, а те са окови, непозволяващи ни да сме тук и сега. Страхът и надеждата са от вчера и за утре, но никога в настоящия миг. Той не е никога това, което сме били, за да можем да предположим какво ще сме, но в тази раздвоеност между отминалото и евентуалното, ние няма как да сме. Другите винаги са минало, което ни пречи да сме. Егото е жалък опит за бъдеще, което ни опива със сладкодумито си, но спира да ни разказва насред бунището, когато сами започнем да воним. Всичко външно е във времето, тоест не може да е тук и сега. Всеки контакт е отказ от воля, а отказът от контакт е смърт за волята. Волята може да бъде само в себе си! Контактът ни внушава, че сме част от битието и ни носи задоволство, но това е задоволство е като чума, която постепенно изцежда жизнените ни сили, а ни си въобразяваме, че това е нещо, което съдържа смисъла на цялото ни битие, но, по дяволите, това е просто обичайност и нищо друго. Питам ви как един дирещ човек може да се задоволи с това, което са всички, което се случва на всички, което може да бъде сътворено от всички!!! Аз искам да съм това, което ти не може да си! Ако избягам от теб, аз няма да стана повече от теб, но жалки глупци, ако съм с теб, нима няма да мога да бъда само колкото теб и нищо повече, а  Аз искам да съм повече, много повече? Аз съм само тогава, когато това Аз има нещо, което друго Аз го няма, другото е за глупците, празни приказки и суета. Привързаността е немощ! Волята за власт е наивност! Силата е безполезна, тя не може да твори в истинския смисъл на думата, а просто да претворява наличното! Оная долна дума е мехлем, с който мажат пришките на говедата, които умират от касапския нож! Всеки опит за живот е просто тривиално умиране! Единствената ми възможност да живея е отказът ми от живот. (Другото са го живели всички, а Аз не искам да съм един от тези всички!) В този акт Аз не ставам индивидуалност, не, Аз съм това, което Е. Чистото действие, единственото, чрез което може да съм. Самоубийството е епопея на свободата. Последният поглед е единственият проумяващ поглед. Аз не искам да живея във времето, Аз искам да умра във вечността!!!