Дали адът наистина са другите?

"Ад" е обширно понятие. Но в основата му се крие една сентенция - нетърпим източник на дискомфорт. В такъв случай - дали всеки път другите хора са причината за нашите неприятни усещания? Отговорът е многопластов и разнообразен като многочислеността на хората по света. Всеки е строго индивидуален, а вариациите са много. Мнозина изобщо не се затрогват от мнението на другите. Има и хора, които изтръпват при прояви на жестокост. Други проявяват умишлено жестокост. Някои хора пък са убедени в провала си и сами са източник на собствения "ад". Или пък такива, които, независимо от всичко, остават центрирани и намират пътя си. Затова е трудно да се обобщи едно понятие, че адът - това определено са другите. А дали не идва от самия теб? Дали ти не си тези "други", които причиняват ада? Или си неуязвим? И така нататък...
Когато визираш "другите", ти се отделяш от колективната отговорност. Подобен вид разсъждение принадлежи към политиката на разделение.
Да, точно там е разковничето. Когато "ние" ставаме "другите", всеки се превръща в играч за себе си. Колективното благо остава на заден план, докато съвсем не избледнее. Тогава се почва безугледното отношение на егоизъм и дори умишлена вреда спрямо заобикалящите ни индивиди. И когато бъде заличена ценност като уважение, отговорност, съдружие, то как "другите" да не се превърнат в ад?
Когато се потопиш в една илюзия, пренебрегваща, изкривяваща и заличаваща съществуването на космическото братство, то не поемаме ли по пътя на невежия хаос и разрухата? Изпълваме ли се с разочарование, важните принципи губят ли цвета си, почваме ли да гледаме с празни изцъклени очи, обвинявайки все нещо извън нас? И все пак, колективно сме избрали да се отцепим едни от други, докато не сме се загубили и не знаем вече - накъде...
Да, адът днес са другите, но заедно сме постигнали да бъде така.