Седя тук и си мисля за времето… За дните,за месеците,за годините… Преди малко разглеждах един албум със снимки…ах, любими спомени! Стана ми кофти - тъжно,плачевно,намусено...спомени хубави,но далечни - прекалено далечни! Не е често, не е честно…Плаче ми се…
Като се видя със всички онези далечни образи нещо ме пали! Толкова беше красиво,хубаво,спокойно! Обичахме се,играехме,смеехме се заедно! Сега вече не е така! Сега седя тук сама и плача…защо ли - се питате?! Заради времето...! Питам се защо то ни променя,защо? Не е честно,не е…мразя го това време! То всеки ден променя живота ми…преди като се обърнех назад-не чувствах нищо, но сега,когато се натрупаха години виждам ясно нещата... Ще съжалявам цял живот… Мразя времето,мразя го! Защо ни променя? Защо! Аз искам да си остана дете - такава,каквато съм сега! Не искам да пораствам… даже като се замисля не искам и да стигам дотук! Защо не съм онова безгрижно лапе,което тичаше из двора с кофичка в ръка? Не е честно,не е!
Ах,това време…!Седя в ...