Ако Бог беше един от нас

     Ако Бог беше един от нас, неминуемо щяха да възникнат куп екзистенциални въпроси. Едни от които за смисъла на живота. Какъв е той? Защо живеем? Защо страдаме? Отговорим ли на тях, вероятно ще разберем дали е възможно Бог да бъде един от нас и ако е така, какво щеше да се промени.

  Всеки по свой начин  тълкува смисъла на живота. Има много теории за него, едни правдиви, други по-малко. Аз лично се придържам към схващането за духовното израстване и бих искал да изложа собствената си гледна точка. Ще започна с една фундаментална мисъл за това на най-мъдрия сред  мъдрите царе - Соломон. Тя гласи: ”Страданието поражда истинността”. За да не звучи голословно, нека направим една разходка назад във времето и да проверим дали в тези думи има някаква истина. Ще установим, че още от сътворението на човека, като минем през различните епохи, до ден днешен, той е бил заобиколен от безброй разочарования и неудачи. Ако искаме да сме още по-красноречиви, нека всеки от нас, като страничен наблюдател, направи една ретроспекция на своя живот. Ефектът при всички ще бъде един и същ - низ от злочести събития, спомагащи духовното му развитие. Това обаче не означава, че щастието не съществува. Напротив, щастието съществува в пълното си измерение. То е състояния на духа, което не се влияе от материалните блага. То е навсякъде около нас, но ние го гоним, заслепени от ”болни” стремежи. От друга страна, точно тези стремежи и неуспехите в тях, ни карат да преосмисляме нашата същност. Тук някой би казал, че ако Бог беше един от нас, като олицетворение на доброто, не би допуснал каквото и да е страдание. Друг би отвърнал, че Бог няма никаква вина. За всичко е виновен Дяволът. Трети ще допълни:

- Да, така е, имам черна магия, затова не ми върви. Бих казал само - колко лесно е да хвърлиш вината другаде, без да си дадеш сметка, защо става така, узрял ли съм за всичко, което желая и като желая да получавам само добро, какво давам насреща, защото не може да причиняваш болка, а да искаш в замяна радост. Колкото и наивно да звучи, човек получава онова, което заслужава! Смея да го твърдя, защото съм се докоснал до тази истина. За съжаление, доста хора нямат обективна представа за действията си и често, убедени докрай в правотата си, се оказва, че дълбоко грешат. Ролята на Бог в тези случаи е доста съществена, независимо от формата, под която се представя, дали като ангел или като демон, дали носи страдание или радост. Целта е само една - духовно израстване. Вероятно сега ще възникне още един въпрос. Защо по този начин? Веднага отговарям. Хората не сме готови да приемем истината за нас и обкръжаващата ни среда такава, каквато е. Ще подкрепя думите си с една фраза от Библията. Исус казва: ”Говоря с притчи, защото хората гледат, но не виждат, слушат, но не чуват” . Да си представим за миг, че Бог е едно цяло, няма добро, няма зло. Всичко е една добре работеща система, поддържаща равновесието на планетата. Какво ще стане тогава с вярата на хората? Къде ще отидат стремежите им за борба със злото? Как ще направят контраста между доброто и злото, ако за почти всеки техен крах е виновна тази система, това цяло, за което говорим? Тук ще дойде на помощ така нареченият Дявол, който е отражение на тъмната страна на всеки от нас и чрез делата, на които се хвърля яснота върху нашите собствени, независимо от вида, под който ни ги поднася. Било то премеждие или възмездие. Иначе възмездието като такова, за мен лично е едно понятие. Понятие, което на практика няма никаква стойност, защото влиза в противоречие с всички морални норми, които проповядва Бог и Християнството, а по отношение на нас - кой сме ние, че да съдим?

   След казаното до тук разбираме, че Бог играе голяма роля в живота ни. Виждаме, че той е навсякъде около нас, вътре в  нас и е един от нас, без който животът ни ще придобие друго измерение. Точно затова, ако трябва отново да пиша тема в този дух, бих заложил на: Ако Бог не беше един от нас. :)

                                                                                                         Веселин Картунков