Ако Бог беше един от нас

                                              Ако Бог беше един от нас

     Ако Бог беше един от нас, неминуемо щяха да възникнат куп екзистенциални въпроси. Едни от които за смисъла на живота. Какъв е той? Защо живеем? Защо страдаме? Отговорим ли на тях, вероятно ще разберем дали е възможно Бог да бъде един от нас и ако е така, какво щеше да се промени.

  Всеки по свой начин  тълкува смисъла на живота. Има много теории за него, едни правдиви, други по-малко. Аз лично се придържам към схващането за духовното израстване и бих искал да изложа собствената си гледна точка. Ще започна с една фундаментална мисъл за това на най-мъдрия сред  мъдрите царе - Соломон. Тя гласи: ”Страданието поражда истинността”. За да не звучи голословно, нека направим една разходка назад във времето и да проверим дали в тези думи има някаква истина. Ще установим, че още от сътворението на човека, като минем през различните епохи, до ден днешен, той е бил заобиколен от безброй разочарования и неудачи. Ако искаме да сме още по-красноречиви, нека всеки от нас, като страничен наблюдател, направи една ретроспекция на своя живот. Ефектът при всички ще бъде един и същ - низ от злочести събития, спомагащи духовното му развитие. Това обаче не означава, че щастието не съществува. Напротив, щастието съществува в пълното си измерение. То е състояния на духа, което не се влияе от материалните блага. То е навсякъде около нас, но ние го гоним, заслепени от ”болни” стремежи. От друга страна, точно тези стремежи и неуспехите в тях, ни карат да преосмисляме нашата същност. Тук някой би казал, че ако Бог беше един от нас, като олицетворение на доброто, не би допуснал каквото и да е страдание. Друг би отвърнал, че Бог няма никаква вина. За всичко е виновен Дяволът. Трети ще допълни:

- Да, така е, имам черна магия, затова не ми върви. Бих казал само - колко лесно е да хвърлиш вината другаде, без да си дадеш сметка, защо става така, узрял ли съм за всичко, което желая и като желая да получавам само добро, какво давам насреща, защото не може да причиняваш болка, а да искаш в замяна радост. Колкото и наивно да звучи, човек получава онова, което заслужава! Смея да го твърдя, защото съм се докоснал до тази истина. За съжаление, доста хора нямат обективна представа за действията си и често, убедени докрай в правотата си, се оказва, че дълбоко грешат. Ролята на Бог в тези случаи е доста съществена, независимо от формата, под която се представя, дали като ангел или като демон, дали носи страдание или радост. Целта е само една - духовно израстване. Вероятно сега ще възникне още един въпрос. Защо по този начин? Веднага отговарям. Хората не сме готови да приемем истината за нас и обкръжаващата ни среда такава, каквато е. Ще подкрепя думите си с една фраза от Библията. Исус казва: ”Говоря с притчи, защото хората гледат, но не виждат, слушат, но не чуват” . Да си представим за миг, че Бог е едно цяло, няма добро, няма зло. Всичко е една добре работеща система, поддържаща равновесието на планетата. Какво ще стане тогава с вярата на хората? Къде ще отидат стремежите им за борба със злото? Как ще направят контраста между доброто и злото, ако за почти всеки техен крах е виновна тази система, това цяло, за което говорим? Тук ще дойде на помощ така нареченият Дявол, който е отражение на тъмната страна на всеки от нас и чрез делата, на които се хвърля яснота върху нашите собствени, независимо от вида, под който ни ги поднася. Било то премеждие или възмездие. Иначе възмездието като такова, за мен лично е едно понятие. Понятие, което на практика няма никаква стойност, защото влиза в противоречие с всички морални норми, които проповядва Бог и Християнството, а по отношение на нас - кой сме ние, че да съдим?

   След казаното до тук разбираме, че Бог играе голяма роля в живота ни. Виждаме, че той е навсякъде около нас, вътре в  нас и е един от нас, без който животът ни ще придобие друго измерение. Точно затова, ако трябва отново да пиша тема в този дух, бих заложил на: Ако Бог не беше един от нас. :)

                                                                                                         Веселин Картунков