В книгата ''Робинзон Крузо" Даниел Дефо разказва за човек, който мечтаел да Кръстосва моретата. Но съдбата му изиграва лоша шега и той става корабокрушенец.  Сам той преодолява всички трудности.

      Ако аз бях на неговото място, в началото бих се побъркала от самота. Нямаше да спра да плача и да се моля на Господ да ми помогне. Да спаси мен и душата ми. Ако стане като в книгата, никой да не ми помогне, щях след време да осъзная, че ако не си помогна сама, няма кой друг да ми помогне.

След като осъзная какво е станало, първо щях да тръгна да търся нещо за ядене, за да имам си, а след това къде да спя през нощта. На другия ден щях да си потърся някакво място по-уютно от това, където съм пренощувала. Щях да си потърся чиста вода за пиене и още храна. Надявам се да се справя също така добре като Робинзон и да си направя добро укрепление като него. Да имам легло и масичка, също така да мога да си хващам козички и риба, но каквато съм страхлива, силно се съмнявам. Ще тръгна да се разхождам, да изуча острова, на който съм, за да разбера неговите положителни страни. Надявам се също да си намеря кученце като Крузо, но дано то не загине като кутрето в книгата, защото в такава ситуация е хубаво да имаш приятел до себе си, с който може да разговаряш.

       Силно се надявам да не ми се случи такова нещо, но въпреки това, благодарение на книгата, съм поне малко подготвена.