Ароматни сънища
В тихата лятна нощ тя седеше на дивана в уютно подредения хол и четеше, завладяна от размисли за големия живот, за голямата мисъл. Четеше, забравила всичко, но по същото време по успоредната магистрала на съзнанието й препускаха спомените за извървения път. И тогава почувства заслужена гордост, че е успяла да мине през страданията и препятствията, които осмислят живота и смъртта.
Плочата на пуснатия грамофон се въртеше плавно и в хола звучеше Петата симфония на Бетховен, възхваляваща човешкия дух, устремил се към светлина. Прекрасната мелодия с величав и строг характер преливаше от нежна въздишка и спокойна размисъл в спокойно звучене на съдбата, пораждащо чувство да върви и да лети. В същото време жилището мълчеше в своята собствена тишина, сякаш заслушено не толкова в музиката, колкото в размислите на своя обитател.
Младата жена следеше в някаква странна забрава страница след страница спомените, съкровените изповеди и размисли на автора-герой, докато стигна до една от неговите милващи душата мисли.
- Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромната и незабележима, тогава бихме били истински щастливи. Само тогава може да се живее и умира спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.
Колко силно и правдиво го бе казал твореца. Искаше й се ако можеше всички с основания да му кажат : За всяко нещо може да се говори красиво, но най-хубави са думите за добрия човек, песните за добрите хора.
Но имаше такива които все го питаха и питаха : „ А как да живеем? Как да се оправиме със сложните кръстопътища на живота, където няма никакви пътни знаци."
Повдигана очи като погледът й съвсем случайно се спря на филодендрона, който заемаше целия десен ъгъл на хола. Големите му, пръстеновидно нарязани листа като разперени ръце се протягаха за прегръдка към нея. И тя с признателна усмивка, примесена с чувствена нежност на благодарност го поздрави с пожелание да краси в мир и радост жилището и да й напомня винаги за любовта.
Облада я някакъв неосъзнат трепет и неудържимо влечение да се гмурне в това радостно въображение, което светеше в блесналите погледи на всичко в което се отразяваше. Опознала тъгата и радостта на самотните размисли под лъчистия поглед на слънчевите лъчи тя радостно се усмихна на розовеещото се в далечината бъдеще. Там я чакаше познатата пътека, която се светлееше в нощта и сякаш бягаше пред нея, за да я изпревари.
Съмна се. Младата жена лежеше в полумрака на притихналата къща, а до камината засвири събудилият се щурец. Пред погледа й се мяркаха спомени и картини от живота в малкия град. Стана и повдигна падналата призрамка на ефирната си нощница. Примижваше и внимателно подреждаше миглите на сънените си очи. Протегна ръцете си нагоре вдишвайки плавно свежестта на топлото утро. Пред нея се откри хълмистото поле, тържествуващо с всяко радостно раззеленило се дърво, с всеки храст и всяко стръкче трева, окъпани от благославящото ги слънце и приветствани от песните на влюбените славеи и чучулигите, литнали в прозрачната синева на летния ден.
© Яна Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Безспорно е, че всеки има право на своята гледна точка, но освен личната гледна точка, която се води по неписаните правила на индивидуалното възприятие, има и елементарни писани правила, които би било добре да спазваме заради уважението към аудиторията /в случая читателите/
Поздрав!
----
Есе – жанр на прозата, съчетание между критика, философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия. Освен с образност и афористичност есеистичният стил се отличава с творческа самобитност и новаторски дух. -
Оставям настрана крайно несполучливия избор на курсивно оформление на шрифта плюс отровно зеления му цвят...
Бих попитал друго обаче. Защо Бетховен? Това ли единственото класическо произведение, което знаете? Жената от Вашия разказ в НИКОЙ случай не може да слуша патетиката на Петата, която гърми, трещи и руши. Изобщо кой би слушал в подобна на описаната лирична обстановка едно произведение, което излива само мощ, урагани, ярост и триумф! Към какво то предразполага? Към изстъпление, към ексцес, към неспокойство. На всичкото отгоре Петата е доста бедна откъм философия (сравнена с Деветата или с Третата)? Вашето решение да слуша тази музика също е доста недообмислено, доста нелогично. Колко по-добре ще стои ако героинята слушаше Лунната (макар да е клиширано) или пък - нещо от Шопен, от Шуман, от Шуберт...
-
Добре!
В правото на всеки е да има своя гледна точка... -
Възприемам този текст по скоро като разказ, отколкото като есе...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Астарот Благотворящий, фона от пепел от рози и точно този балансиран зелен цвят както и шрифта допълнително хармонизират моята героиня.
А защо Бетховен?-Героинята щяла да кандидатства музикално изкуство, но се оказала в друго образование. Друго е имала да учи.