Омъжена съм. Но не ми върви семейният живот. Съпругът ми постоянно има проблеми в работата си и с колегите си. Вечер се прибира изнервен и озлобен. Поради тази причина си хвана любовница. Да го разсейва от проблемите му и да се грижи за неговото его. Аз всячески подкрепям тяхната връзка и винаги съм готова да изслушвам проблемите му в работата и с любовницата. Но ето, че един ден се запознах с Гошо. Приятен младеж на 38 г. Преуспял, разведен, с дете. И тъкмо си викам – това е моят човек. Ще си гугукаме, той ще ме ощастливява от време на време и животът ще е песен. Да, ама не. Гошо се оказа с големи проблеми. Развеждаше се с жена си, гледаше дъщеря си, имаше около 30 приятелки и беше безработен. И като почнаха едни истории. Пием кафета и четем документите по делото за развод и то набързо, че детето е на детска градина и трябва да се взима. Пак виждане, секс набързо и обсъждаме новата му работа – колегите били прости, работата тежка, животът скапан. Прибирах се вечер като изцедена. Драма. Най-накрая разводът приключи. Гошо напусна работа, взе детето и замина за Испания. Направо ми олекна. Пожелах му успех и реших да почивам. Връзката на съпруга ми беше в застой и той леко се беше кротнал. И тъкмо се успокоих и се появи Пешо. Един висок, красив, стабилен мъж. Викам си той е. Семеен, здраво стъпил на земята. Това е мъжът мечта. Да, ама не. Пешо се оказа работохолик. Денонощно беше на работа. Е, видяхме се 3-4 пъти и то да не ви казвам как. През цялото време се оглеждахме и ослушвахме да не го хване жена му. То беше едно треперене, едно чудо. Семейството е най-важното. Това ми го повтаряше денонощно. Ами като ти е важно, защо ти бе, Пешо, си тръгнал да перкаш нещастните женици. Стой си при твоята. Навиках му се 2-3 пъти и той се оттегли. Е, опита се да ме съчетае с работата си през деня, ама аз не се поддадох. Да не съм на повикване. През това време се запознах и с Нешо. Много приятен мъж, в разцвета на силите си. Разведен, живее сам. Просто идеален. Да, ама не. Той пък се оказа криминално проявен. Правил някакви лоши работи на младини и хоп – дело. Викам му, ама аз разбирам от бракоразводни дела, не от наказателни. Е, напрегнах се пак. То беше едно треперене. Дело след дело. Все се отлагат. Той мрънка, аз го подкрепям. Чудо. Изведнъж пък му стана мъчно за бившата му жена. Говори за нея и реве. Бях готова да се срещна с нея и да я примоля да си го взима, че нервите ми се изкъртиха. После почнаха здравословните му проблеми. Тичане по доктори. Тоя човек се оказа жив труп. Болеше го главата, свят му се вие, сърцето му тупа. Страшна работа. И накрая обвини мен за проблемите си със здравето и хвана, че си тръгна. Поревах си малко. Тъкмо бях станала експерт по наказателни дела и миниерови синдроми. Ама какво да правя. Срещнах Иван. А той бохем, широко скроен, забавен. Абе нямам думи. Направо се прехласнах. Да, ма не. Той пък проблеми с алкохола. Пиеше от сутрин до вечер. Пиенето съответно се отрази и на потентността му. Сексът беше мираж. Трябваше да ходя всеки ден у тях и да му държа ръката, че му е лошо, че е нещастен и се чувства самотен. Направо се побърках. Къде да отида най-напред. Не мога да тичам от адрес на адрес и то кой когато си иска. Да не съм жаба да се разчекна. Пооправи се момчето, стъпи си на краката и се юрна да прави язовир. Браво на него. Намери си цел в живота. А аз? Аз си останах сама. Стоя и чакам поредния с проблеми. Слушам онзи ден две мои съседки как ме обсъждат. Как съм си зарязала семейството, как съм била курва, как не ме е срам. Слушам ги и си мисля. Аз направо съм си за медал. На толкова народ помогнах , толкова житейски проблеми изслушах. Аз съм просто Светица. А те ме обиждат. Нали някой ден и техните мъже ще дойдат при мен. И тях трябва да утешавам.

Това е моята история. Мъкаа, мъка. Ама какво да направя , че съм състрадателна и готова да помогне на всички. Очаквам всички с Големи проблеми. Заповядайте. Аз съм насреща.